Тези оплетени връзки

Тези лъжливи клетви Лекси Райън Времетраене: 1:25 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Бри се намира на кръстопът, а от нейния избор зависи бъдещето на Царството на феите.

Докато в Тъмния двор бушува гражданска война, Бри се опитва да избере страна. Но как би могла да го направи? Всяка нейна крачка като че ли води към още повече страдания, но тя трябва да открие силата в себе си, за да намери своя път.

Колкото повече Царството на феите бива разкъсвано отвътре, толкова по-ясно става, че пророчествата не лъжат и на Бри е отредено да изиграе съдбовна роля в бъдещето на тези магически земи. Независимо дали това ѝ харесва, или не...

Книга втора от поредицата Тези лъжливи клетви от Лекси Райън.

"Отвъд портите на замъка слънцето се издига в небето и птиците започват да пеят, ала Златният палат е обвит в непрогледен мрак. Моят мрак. Моята сила. Разпращам магията си навсякъде, пленявайки дръзналите да ме преследват. Тъмнина се стеле зад мен като шлейфа на пищна булчинска рокля. Само че аз не съм булка на никого. Няма да им позволя да ме измамят с красивите си лъжи и манипулации. Себастиан ме предаде. Те всички ме предадоха, ала от неговото двуличие боли най-много. Мъжът, който би трябвало да ме обича, да ме защитава, в действителност ме използва, за да открадне короната на тъмните феи. Ярост се разлива по вените ми и подхранва силата ми. Не спирам да тичам, дори когато пътеката под босите ми крака става камениста. Съсредоточавам се върху болката, приветствам впиващите се в стъпалата ми ръбести камъчета. Това е единственото, което може да заглуши другото чувство - мъката и разочарованието, които принадлежат на онзи, когото обичам. Мъжът, с когото съм обвързана завинаги. Онзи, който ме излъга. Който ме предаде. Не искам да го усещам. Не искам да знам, че бягството ми е като удар в гърдите му, нито че загубата ми го повали на колене. Не искам да съм принудена да разбера, че е бил пленник на дълга си, нито да осъзная дълбините на разкаянието му. Само че нямам избор. Посредством връзката между душите ни правя именно това.

Себастиан ме предаде заради короната и сега притежава онова, което искаше, докато аз се превърнах в онова, което толкова дълго ненавиждах. Фея. Безсмъртна. Разумът ме предупреждава, докато тичам. Боса съм. По нощница. Няма да стигна далеч така, но няма да допусна да ме заловят. Връщам се назад, към конюшнята и когато влизам вътре, очите на конярчето се разширяват. Погледът му е прикован в прииждащата вълна от мрак зад мен, готова да се сгромоляса върху него. Той е млад, с пясъчноруса коса, яркосини очи и заострени елфически уши. Виждала съм го и преди, когато вземах кон, за да пояздя из земите на палата. Някога, когато смятах, че тук съм в безопасност, когато вярвах, че любовта на Себастиан е чиста.
– Дай ми ботушите си - заповядвам, вирвайки брадичка.
– Моите... моите... - заеква той, а очите му се стрелкат към палата и мрачната разруха, която посях след себе си.
– Ботушите ти! Веднага!
Без да сваля широко отворените си и уплашени очи от мен, момчето развързва връзките на ботушите си и ги подхвърля в краката ми.
– А сега - кон - нареждам, докато обувам ботушите му. Малко са ми големи, но ще свършат работа. Стягам връзките и ги завързвам около глезените си.

Погледът на момчето отново се стрелка към палата и с нов изблик на магия аз карам нощта зад мен да запулсира от злонамереност. С разтреперани ръце момчето извежда една бяла кобила от нейния бокс.
– К-какво става, г-господарке?
Не обръщам внимание на въпроса му и кимвам към тъмния колан с ножове, препасан около кръста му.
– Колана също.
Той го разкопчава и го пуска на пода. Грабвам го за катарамата и го закопчавам около кръста си, преди да се метна върху кобилата.
– Благодаря - казвам, ала момчето се свива уплашено, сякаш очаква да го довърша със собствените му ножове. Страхът му оставя кисел вкус в устата ми. В това ли се превърнах? В това ме превърна Себастиан. Не мога да мисля за това, докато се намествам в седлото и смушквам коня, за да излезем от конюшнята. В този миг усещам подръпване в средата на гърдите. Сладостен копнеж, който ме умолява да се върна в палата. Да се върна при Себастиан.

Откъм поляната долитат викове. С новия си елфически слух различавам звуците на хаоса в замъка - суматохата, крясъците, шума на крака, тичащи към мен. Виковете се приближават. Магията заплашва да ми изневери; тъмнината ми отслабва. Впивам пети в хълбоците на кобилата и се вкопчвам в нея, когато тя се понася в галоп. Върни се. Не толкова чувам думите, колкото ги усещам, усещам болката, която изгаря гърдите ми и се намества в костите ми. Имам нужда от теб. Върни се при мен. Напомнянето за тази свързаност със Себастиан ме кара да препусна още по-устремно. Не знам дали мога да избягам от нея, дали мога да заглуша тъгата и разбитото му сърце само като поставя разстояние между нас, но възнамерявам да се опитам."
Из книгата

Ибис ЕООД
София, 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев 11
info@ibis.bg