Тайният живот на денонощията

"На повърхността си творбата на Анна Топалджикова е изключително четивна. Удоволствие носи възможността да разпознаем текстурата на своя собствен свят в преплитането между бит и битие у персонажите. Острите сюжетни ситуации освобождат меланхоличния заряд в потока на времето. Словото се лее свободно. Под повърхността обаче е стаено друго. При това стаено без разказваческо насилие, усилие, претенция.

Читателят не навлиза бавно и постепенно, колкото позволява хармоничността на историята, в даден персонаж, а сякаш с много висока скорост потъва в неговите интимни дълбочини. И още нещо, още по-важно: по протежение на текста нараства усещането за повтаряща се събитийна шарка. Едни от героите осъзнават или полуосъзнават това, други това повторение ги надвишава, но миналото постоянно избликва в текущите перипетии. Постепенно се оформя един сложен повествователен десен, в който любовта или недоосъщественото привличане бродират тъканта на времето, но не с конци, а с живи хора. И те може би не го подозират, всеки със странностите си и самотата си.

В този смисъл книгата на Анна Топалджикова внимателно следи как ни управлява неуправляемото, как всичко се свързва с всичко в гъста гора от възможности. Внимателно и дори с леко опияние пред кривването от предначертаното."
Марин Бодаков

"Историята на всеки не е само случващото се, но и прозирната мъгла на непостижимото."
Така завършва романът на Анна Топалджикова - с изречение, звучащо като изкристализирала формула на авторовия замисъл; като ключ към заглавието; като подадена стратегия на четене; като романово ехо, което да продължава да провокира мисълта след прочита му. Чрез едно, изглеждащо почти класическо писане (особено що се отнася до неукрасения, прям наратив, но пропъстрен с лирически и философически отклонения, досущ съвпадащ с характеристиката на стила на един от пишещите персонажи в романа) се извежда една усложнена биографична концепция: хората не са просто събитийни истории - те са случени и неслучени кръстосани истории (като че ли повече неслучени), сегашни, минали, наследени, въобразени и какво ли още не - само не външни истории.

Заглавието Тайният живот на денонощията може да се разчете като тайнствата на битието, изтъкани от невидимите човешки решения. Най-важните избори безспорно са свързаните с любовта. Самата любов може да бъде наречена тайният живот на денонощията. Авторовото определение е: Любов - космическо явление, змиевиден модел на безкрая. Така книгата на Анна Топалджикова се занимава с това, което не подлежи на анализ - наситената, странна красота на нелогичното и случайното, но житейско вярното."
Светлана Стойчева