Историята за Андроник - грузинецът сложил начало на един от най-видните родове на Елена. Вдъхновение за романа е малкото, което е известно за един действително съществувал грузински преселник, родоначалник на един от големите Еленски родове. Историите на неговите правнуци и пра-пра внуци са историите на епископа на Цариградската патриаршия, един от водачите на борбите за национална църква Иларион Макариополски (Стоян Стоянов Михайловски), писателя Стоян Михайловски, писателя Петко Ю. Тодоров и сестра му Мина Тодорова, братята банкери Иван и Атанас Бурови. Останалото е фикция - въображаемия динамичен живот на една ... |
|
|
Улица Въртообръщало, представлява формално погледнато сборник с отделни литературни произведения, които обаче изграждат съдържателни и смислови връзки помежду. Съдържаща три новели и четири разказа, книгата потапя читателя в свят, в който реалност и фикция са изкусно преплетени и създадат един динамично развиващ се и завладяващ разказ. Обект на вниманието в първата новела Улица Въртообръщало е житейското кръстовище, на което се пресичат пътищата на двама души. Остарявайки, егоцентричният художник с прякор Гарвана става все по-проклет и отчаян. Йордан тъкмо навлиза в своите 30 години и постепенно започва да разбира ... |
|
|
Фотографската фамилия Карастоянови. ... "Пред нас е едно необичайно и завладяващо четиво, разположено между териториите на историческото изследване, на мемоарния и фикционалния разказ. Тук са събрани и взаимно усилени дълбоки пластове на времето и личен опит - с изключително чувство към визуалния образ и паметта, която той носи, със заговарянето на документалното в непосредствената интензивност на преживяното. С лекота Анна Топалджикова създава усещане за това как всичко случващо се в Голямата история е преминало през разработените в семейството на Карастоянови нови медии: през авантюрно донесената от Белград ... |
|
|
Съставители: Анна Топалджикова, Севдалин Начев и Ирена Христова. ... Проф. Васил Димитров е български актьор и педагог. Почетен професор на Нов Български университет. ... |
|
|
"На повърхността си творбата на Анна Топалджикова е изключително четивна. Удоволствие носи възможността да разпознаем текстурата на своя собствен свят в преплитането между бит и битие у персонажите. Острите сюжетни ситуации освобождат меланхоличния заряд в потока на времето. Словото се лее свободно. Под повърхността обаче е стаено друго. При това стаено без разказваческо насилие, усилие, претенция. Читателят не навлиза бавно и постепенно, колкото позволява хармоничността на историята, в даден персонаж, а сякаш с много висока скорост потъва в неговите интимни дълбочини. И още нещо, още по-важно: по протежение на ... |
