Статистическо изследване на благополучието в Европа

След Великата депресия в САЩ и Втората световна война възниква нуждата от показател, който да измери цялостния икономически растеж на дадена страна. Така се появява брутният вътрешен продукт (БВП). Още тогава неговият създател (Simon Kuznets) посочва, че този показател няма да може да измери благоденствието на нациите. БВП дава оценка за размера на икономиката, но игнорира отрицателните ефекти на икономическия растеж върху обществото и по този начин не може да оцени качеството му на живот, което е и основният му недостатък.

Един от най-ярките примери за това може да се намери в парадокса на Ийстърлин (Easterlin, 1974), който открива, че средната удовлетвореност от живота остава постоянна въпреки непрекъснатото увеличаване на БВП. В краткосрочен план благополучието проявява зависимост спрямо доходите, но в дългосрочен това не е така. Основната причина е, че хората с по-високи доходи са по-щастливи, защото сравняват доходите си с тези на другите, които са по-малко щастливи, и обратно - хората с по-ниски доходи са неудовлетворени от живота, защото сравняват доходите си с тези на другите, които са по-доволни. С течение на времето обаче, когато доходите нарастват при цялото население, доходите на групата за сравнение нарастват заедно със собствените доходи и опорочават иначе положителния ефект от растежа.

В тази книга ще откриете историята на възникването на благополучието и много емпирични сравнения между европейските страни за редица показатели свързани с него. Най-общителни и с най-голямо желание за успех в живота сред европейските страни е България, но също така, наред с Кипър, Полша и Испания, е една от най-недоверчивите в своите институции. Най-удовлетворени от здравеопазването, икономиката и живота си са в Швейцария, а от своето образование - във Финландия. Финландците са и най-щастливата нация. Най-здрави и най-религиозни са в Кипър. Най-толерантни към хомосексуалните са в Нидерландия, където живеят и най-добре със своите доходи.

Въпреки всички тези най- една страна, различна от посочените, има най-висока цялостна оценка на благополучие. Коя е тя според оригинално конструираната ми методика, ще разберете, ако прочетете книгата.

УНСС
София 1700
жк Студентски град Христо Ботев, ул. 8-ми декември 19
v.mitev@unwe.bg

Съкращения
Предговор
Увод
Теоретични основи на благополучието

• Благополучие
• Показатели за измерване на благополучието

Методология и методика за изследване на благополучието

• Европейско социално изследване
• Европейското социално изследване и благополучието
• Методология за изследване на благополучието
• Методика за изследване на благополучието

Резултати от изследване на благополучието

• Изследване на динамиката в измерителите, оценяващи благополучието
• Факторен анализ
• Конструиране на общ индекс на благополучие

Заключение
Литература
Приложения