"Имало едно време... от човек се иска само да ходи на училище, да си намери работа, да работи здраво, да спестява пари, да си купи жилище, да се избави от дълговете, да инвестира на фондовата борса в дългосрочен план и след това да живее щастливо.
Вълшебната приказка приключи.
Една от главните причини за растящата пропаст между богати, бедни и средна класа е тази приказка. Казано просто, хората, които я следват, падат в пропастта, деляща богати и бедни. Тези, които продължават да вярват в нея, днес имат финансови проблеми.
Преди 20 години.
През 1997 година излезе книгата Богат татко, беден татко. Наложи се да я издам сам, защото всеки от издателите, към които се обърнахме, смяташе, че не знам какво говоря. Мисля, че преди двайсет години повечето от уроците на Богатия татко звучаха безсмислено. Богат татко, беден татко бе написана преди двайсет години като предупреждение за икономическата криза, в която сме днес. Преди двайсет години ме порицаваха за твърденията вашият дом не е актив и хората, които пестят, са губещи. Но времената се промениха.
Може би си спомняте, че преди двайсет години, през 1997 година, фондовата борса процъфтяваше, работни места имаше в изобилие, а най-популярната книга беше Съседът милионер, издадена през 1996 година. Съседът милионер беше история за хора, следвали вълшебната приказка ходи на училище, намери си работа, спестявай пари, избави се от дълговете и след това живей щастливо. Накратко, през 1996 година беше лесно да забогатееш; почти всички го правеха. Съседът милионер имаше висше образование, хубава работа, караше консервативен модел автомобил, притежаваше къща, чиято цена расте, и пари на фондовата борса - пенсионния си план. Животът беше хубав. Не беше трудно да станеш милионер. Американската мечта беше реалност.
Предупреждение.
През 1996 година председателят на Федералния резерв Алън Грийнспан предупреди за съществуването на ирационално въодушевление, означаващо, че хората са опиянени от илюзията, че е лесно да станеш богат. Книгата Богат татко, беден татко беше издадена през 1997 година. Тя поддържаше точно противоположното на Съседът милионер мнение. Богатият татко не вярваше в сигурността на работното място, спестяването на пари, в съвета да живееш под възможностите си, да караш икономичен автомобил, да се избавиш от дълговете или да инвестираш на фондовата борса в дългосрочен план. Светът се промени. После, през 2000 година, се спука дот-ком балонът. След това трагедията на единайсети септември демонстрира убедително, че световният тероризъм не е чак толкова далеч от дома ни. Балонът на недвижимото имущество се спука през 2007 година, а през 2008 година най-големите банки в Америка фалираха.
Лихвените проценти паднаха под нулата и спестяващите пари загубиха. Цените на петрола тръгнаха нагоре и в резултат основаните върху него икономики се разклатиха; а войната срещу терора ескалира. Европейският съюз преживя трудни моменти, защото Гърция, Италия и Испания имаха проблеми. Богатите станаха по-богати, тъй като фондовата борса достигна нови върхове... но работещата бедна и средна класа обедняха още повече. Днес светът се мята в лапите на най-тежката икономическа криза в историята.
Двайсет години по-късно.
Днес много от съседите милионери са безработни, а домовете им са съседската къща с просрочена ипотека. Днес младите хора ходят на училище, завършват (не рядко обременени от смазващ студентски заем) и често не успяват да си намерят митичната високоплатена работа. Днес неизплатените студентски заеми в САЩ възлизат на 1.2 трилиона долара, т. е. повече от непогасените дългове по кредитни карти в САЩ. Много студенти никога няма да могат да си позволят да си купят къща, защото не печелят достатъчно и изплащат студентските си заеми. Много студенти - и дипломирани висшисти - продължават да живеят при родителите си. Много образовани млади хора работят на непълен работен ден. А това, че младите хора не придобиват безценен, значим, практически опит в работата и бизнеса е друга бомба със закъснител за нашето бъдеще.
Хората, които спестяват пари, са губещи.
Днес спестяващите пари са губещи. Лихвените проценти на спестовните сметки никога не са били толкова ниски. В Япония, Швеция и еврозоната те са дори отрицателни. Пенсиите са под заплаха. Повечето пенсионни планове, както частни, така и обществени, носят 7.5% възвръщаемост на спестяванията на осигуряващия се за пенсия. А CalPERS, най-големият пенсионен план за държавни служители в Съединените щати, оперира при по-малко от 2% възвръщаемост, което означава, че пенсиите на милиони държавни служители са застрашени. Общественото и здравното осигуряване са на червено. Дали няма да се стигне до следваща спасителна акция с парите на данъкоплатците?
Възходът на роботите.
Възходът на роботите само усложнява още повече нещата. В книгата си Възходът на роботите: технологии и заплахата от бъдеще без работни места Мартин Форд обяснява защо приказката, в която, ако учиш, ще си намериш сигурна работа, е илюзорна. Дори и да сте лекар, по-вероятно е да бъдете заместени от робот... днес, не утре.
Най-богатите страни на света се състезават в разработката на роботи и технологии, заместващи хората. И скоро без работа може да останат не само служителите на Макдоналд'с, но и журналисти, учители и професионалисти като адвокати, лекари и счетоводители. Мартин Форд не пише за миграция на работни места в страни с много по-ниски надници. Той пише за човешки същества, изместени от роботи, и казва, че сега Америка може да се конкурира в производствената сфера със страни, където работните заплати са ниски. За нещастие, Америка ще се конкурира с помощта на роботи, а не с човешки труд. Посланието е ясно: масова безработица."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 6.25 / 4 гласа 
