"Създаването на славянската азбука е епохално явление в живота на българската нация. В днешно време кирилските букви са своеобразна визитка, уникален дар от България за милиони хора в Европа и света. Нашите предци са създавали, използвали и развивали графиката на българските букви. Извършили са изключително благородно дело, като едни родолюбиви будители за времето си. Времето, в което днес живеем поставя предизвикателство на художника - оформител и в частност - шрифтооформителя, задачи за решаване, различни по вид и формат оформителски обекти, които налагат използването на разнообразни шрифтови средства.
За оформителя спецификата на тематиката определя, до голяма степен, избора на шрифт и конкретното му намерение, т.е. оформителят превъплътява с конкретна форма определено съдържание. В същото време с това той решава и чисто композиционни въпроси, създадени с формално изграждане на нагледния материал, като реално съществуващ в пространството предмет. За решаването на задачите бързо, художникът оформител разработва предварително богат асортимент от разнообразни български образци. Възможностите за създаване на различни български шрифтове практически са неограничени. Това е стратегията и насоката (към оформителите - шрифтописци) на професора от НХА - Васил Йончев.
Представените шрифтове в книгата се свързани с множество специфични особености. Схемите са различни - хармонизирани шрифтове, като цяло в стил и естетически качества. Използвани са принципни възможности за модифициране, търсене практическия ефект с влизане в нови начертания. Всеки шрифт се поддава на модифициране чрез изменение на формата, наклона, наситеността на линиите и различните допълнителни елементи. Рисуваният шрифт непосредствено взаимодейства с една система на изображение. Той зависи от предназначението и вида на творбата, както в печатните, така и в електронните приложения, от художествените изисквания и стилистическите особености на изображението в даден исторически период.
В създаването на един шрифт се следват два вида правила: това на графиката и това на общия стил в конкретна задача. Кирилицата, като система на старославянското писмо, отразява не само древното, но и съвременното развитие на графичната форма на буквите. Днешният художник има възможност и работа с установени исторически комплекси от знаци и утвърждаване на собствен стил при едно или друго начертание, което да отличава един шрифт от другия. Качеството на буквите се съчетава и с тяхното възприемане и четливост на възприятие. Рисунката на буква има и свои традиции и закономерности при изобразяване от типа на църковнославянските форми.
В България шрифтовете се развивали плавно, с известно влияние на латинските образци в различни периоди. Можем да сме благодарни на нашите художници от миналото столетие, които отстояваха и защитаваха кирилските букви, борейки се за запазване и използването им в Нова България.
Всяко модифициране на буквите, по принцип е деформиране на формата, т.е. налице е акцидентна буква. Истината на шрифтооформителя е в неговата идея и искреност. И макар, че в това изкуство няма формули, струва ми се, че ако липсва някое от тези качества, творчеството губи високите си измерения.
Българските шрифтове са на ново естетическо ниво и битуват в нашата практика. Шрифтът е вид изкуство, като такова той е светъл лъч към душата на българина. Българските букви са символ на историята, мъдростта и традициите на нашия народ, съхранили идентичността ни през вековете. Те живеят в сърцата на всеки от нас и са повод за национална гордост."
Стоян Зарков
