"Този обемист дневник представя внушителна картина на българското общество, картина пъстра, свежа, разнообразна, пълна с тънки наблюдения, с великолепен хумор или сарказъм, с впечатления от видяното на Балканите и с портрети на всички що-годе изпъкнали или любопитни личности, играли някаква роля в политическия, социалния и културния живот. Днес не бихме могли да възкресим достоверния образ на близкото си минало, ако не използваме този магазин от малки и големи изразителни факти, предали релефно нравите, понятията, физиономиите и душите на този свят, обречен на бърза еволюция и на изчезване, особено в някои от байганювските си прояви.
Без да бъде белетрист и психолог по професия, Константин Иречек, благодарение на вродения си усет и на опита си в западните страни (той е пътувал в Германия, Франция, Италия и е владеял разни езици), съумява да долови с остро око, с рядка проницателност, всичко своеобразно и характерно наоколо си, да ни го разкаже или внуши с малко думи, да ни зарази със смеха си, да ни трогне с разочарованието си или правдивото си възмущение. Дневникът се чете и сега като занимателна поетическа или историческа хроника; той ни забавлява и поучава с много неща, било чисто временни, изчезнали вече, но исторически важни или символични по смисъл, било по-трайни като съществен белег на българските добродетели и недостатъци."
Проф. Михаил Арнаудов, Църковен вестник, 1954 година
Константин Йозеф Иречек е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881 - 1882 година е български министър на народното просвещение. Роден е през 1854 година в чешко семейство във Виена. През 1872 година издава своята първа научна работа - Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 - 1870 година. През 1875 година завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.
Дисертацията на Иречек, озаглавена
История на българите, е написана с подкрепата на много българи, между които и Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 година и на руски през 1878 година, като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929 година). Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 година, но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том История на българите (1939 година, посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.
Начало 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
