Марина.
Ако можех да изтрия първите четиресет години от живота си, да ги залича, отрежа от съзнанието си! Всички тези излишни години, пропилени, неструващи нищо за мен. Бяха един безсмислен живот, поредица от необратими грешки. Докато се появихте вие и истинският ми живот започна. Щастието трае колкото човек поиска. Вие бяхте причината да пожелая живота, и когато ви изгубих, продължих да опитвам да живея, защото знаех, че помните обичта ми и някой ден ще я потърсите отново. Но дните минаваха, годините също. Не сте забравили любовта ми, невъзможно е.
***
Заради дъжда разстоянието до нощния клуб ѝ се стори по-дълго, отколкото по указанията на телефона. Стъпи накриво и се оплиска с вода заради слабо осветената улица, в края на която светеше надписът Cabaret Night. Не влезе в залата, откъдето се чуваше музиката, а тръгна към санитарното помещение, за да се подсуши. Беше ядосана на себе си, че не взе чадър, и навикът от предишния ѝ живот я вкара в мъжката тоалетна. Когато го видя, осъзна къде е.
– Спокойно! Тук понякога тоалетните са общи – каза мъжът, който си миеше ръцете.
Тя се усмихна неловко, тръгна към отделенията и започна да отваря вратите една след друга.
Мъжът продължаваше да мие ръцете си ненужно дълго, докато я гледаше в огледалото.
– Тук само писоари ли има?
– В дъното има тоалетна чиния. Не ползваш ли писоари?
– Не. Вече не.
– Добре – мъжът тръгна към изхода, докато бършеше ръцете си със салфетка. – Отиди в дамската тоалетна, аз ще ти донеса някаква кърпа, за да се подсушиш.
– Тук ли работиш?
– Да, аз съм стилистът. Алекс.
– Аз съм Сандра. Ще пея тук известно време.
– Добре дошла! – и двамата почувстваха леко неудобство от запознанството в тоалетната. – Ще ти донеса кърпата.
– Добре – отговори Сандра, но мъжът не си тръгна.
– Ако искаш, след работа ще пием по нещо?
– Добре... – Сандра пак се усмихна.
– Окей – Алекс излезе от помещението.
Погледна се в огледалото – не беше дошла за свалки, но знае ли се?
Из книгата
Начало 
