„В един и същи свят“ на Кремена Кунева е завладяващ роман за преплитащи се съдби и за хора, които никога не биха се срещнали, ако светът беше справедлив. Казвам се Рада. Нямам представа защо правя това. Може би… защото човек има нужда да чуе собствената си история, но казана на глас. Или защото, ако остане само в мен, ще ме смаже… Ще я разкажа такава, каквато беше – нелепа, глупава, грозна… трудна за вярване. В едно горещо юлско утро Рада Захариева спира колата пред гробището на полузабравено градче. Не знае какво я е довело на това място, но не може да продължи. Не знае как да укроти мисълта си, че има избори, от които ... |
|
|
Трима приятели дават клетва да бъдат братя завинаги – но животът ги превръща в преследвач, жертва и свидетел. Един човек е обсаден в дома си, защото пише писма срещу властта и е обявен за луд, макар никога да не е стрелял с трите си пушки. Когато властта търси слава, а корупцията пише присъдите, приятелството и предателството стават по-силни от закона. Някои истории изглеждат толкова абсурдни, че звучат като измислица. Само че са истина. „Босият стрелец“ от Мари Димитри е сатиричен роман, вдъхновен от действителни събития, който проследява съдбата на човек, превърнат от системата в „опасен престъпник“, защото отказва да ... |
|
|
Романът „Мадригал“ проследява живота на една жена, отгледана от две жени по времето на социализма. Различните пластове в книгата се отразяват един в друг, а сюжетът възниква в интервала между гласовете, съзнателно задържани на границата на онова, което остава неизказано. Книгата е многогласен роман за израстването, творенето и освобождението. Чрез интервюта, записи и преводи романът събира гласове и съхранява техните социални и лични интонации, в които писането се превръща в акт на слушане."От какво те е страх, дете вечно? Когато всичко ми бе отнето, се събудих — с два златни зъба, родена за любов." Из книгата ... |
|
|
"Жанрът, в който пише (и в който е изключително добър) писателят Петър Марчев, бих нарекъл „гротесков историзъм“. Какво представлява този стил на повествуване? Това е фантасмагорична история на фона на реалната история, в която приключенията са толкова невероятни, че чак се приближават до истината. До историческата истина... И още – „Трактат за радостта“ е ярък представител на този очертаващ се като типично български жанр в световната литература, създаден с много жар, дарба и хъс за истински стойностно романово писане от автора Петър Марчев." Митко Новков "Как би изглеждал барон Мюнхаузен, ако не се бе ... |
|
|
"Уличката вече я няма. Събориха къщите, отрязаха липите, откараха с огромни камиони паветата от площадчето. И хората ги няма. И птиците отлетяха. Но аз – онова малко някога момченце, продължавам да сънувам уличката, никой не може да я изтрие от паметта ми. Нея и героите на тези истории: Палазов, Мина и Лина, Стефан, Макс и Мара, Божко и Дебелата Вера, Боби, Ореа, Христина и Постол. Всяка вечер се моля за упокой на мъртвите ми близки и приятели, за здраве и щастие на живите се моля. И се чувствам все по-грешен. И пак се моля." Из книгата Валентин Георгиев (1961 – 2025) е роден в Асеновград. Завършил е чешка ... |
|
|
В село Звездан, скрито там, където планината се навежда като стара жена в молитва, Лира носи дарба, която не се избира, а се наследява като белег под кожата. Тя чува шепота на отлетелите души, вижда съдбата, преди да се случи, и усеща болките, които хората крият в сърцата си като остри камъчета. А когато младата любов я отвежда към Арсен, Лира започва да разбира цената на своя дар. В очите му тя вижда бъдещето – и светлината, и сенките, които се спускат зад нея. Но „Лира“ не е история само за една жена. „Лира“ е роман за жените, които пазят огнището, докато мъжете се борят с вятъра. За болката, която не се лекува, а се ... |
|
|
"Романът Мак впечатлява със своята чувствена интелектуалност, със симбиозата от анализаторски прозрения и поетично навлизане в най-фини човешки изживявания, самоирония и висок стил на изразяване. С аристократизъм, рядко срещан в българската литература. Оригиналната образност на историята е постмодернистична, на границата на иреалността, хиперболизирана, еклектична действителност със сюрреалистични моменти. Мак като че ли е любовен роман за мъж, постигнал почти съвършенство в любовната игра с жените, които пожелае да притежава. И абсолютно съвършенство в обичта към себе си. Мак е талантлив млад журналист с ... |
|
|
Когато две малки момчета обуват първите си бутонки, животът на едно семейство се променя завинаги. Ранни сутрини. Безкрайни тренировки. Пътувания. Кал. Дъжд. Победи, които карат сърцето да лети. Загуби, които учат повече от всяка награда. „Майка на терен“ е силна, истинска и дълбоко лична история за майчинството в света на детския спорт, разказана отвътре ‒ без украса и без маски. Това е книга за: страха, който майките не показват открито; гордостта, която не се побира в думи; сълзите край тъчлинията; тишината след загуба; моментите, в които едно „Браво!“ означава всичко. Но най-вече е книга за ... |
|
|
Без капка кръв e книга-пророчество, роман-предвиждане... плашещ до степен реалност и изключително увлекателен кинемотографичен текст, дебют за автора Пламен Ковачев."Четящите и пишещите човеци знаят, че думите имат силата да сътворяват реалности. Това важи с пълна сила за „Без капка кръв“. Написан преди повече от десет години, този роман сякаш разказва за световните събития тук и сега, в тази минута. Книгата ни представя напълно възможна реалност, сякаш очакваща своето случване, разказ за това как може да се овладее или ограби чужда държава само със способите на дипломацията и разузнаването. Или, иначе казано, само ... |
|
|
Ако знаеше, че ти остават само още няколко срещи с някого, щеше ли да загърбиш миналото? Живеем с илюзията, че познаваме семейството си. Вярваме, че знаем всичко за тях, само защото във вените ни тече една и също кръв и делим общи спомени. Но често точно най-близките ни се оказват най-големите непознати. 14 петъка с дядо ми е история за маските, които сваляме твърде късно. За онези тихи войни между поколенията, в които гордостта тежи повече от истината. За смелостта да преглътнеш обидата, за да видиш човека отсреща - преди времето да е изтекло безвъзвратно. Защото понякога са нужни само четиринайсет петъка, за да ... |
|
|
"Красив и светъл роман. Носталгичен, дълбок като целонощен сняг, силен като планинска дъбрава, препускащ като вятър по билото, човешки и лекокрил, топъл. Когато го четеш, ти става светло и още повече вярваш, че доброто има смисъл. Роман за онези хора, солта на земята, истинските, които често остават неоткрити. Евгени Черепов дава глас на историите им, на щастието и болките им, на тяхната доброта и обикновеност. Метафора на всичко, което ни заобикаля, случилото се в хижа Светлина ни дава увереност и надежда, че бъдещето е възможно." Светлозар Желев Евгени Черепов (1981) дебютира през 2012 година с романа ... |
|
|
"Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека. Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека." Владимир Зарев Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги ... |
