Еротика. Поезия

В контекста на модернизма стихосбирката и до днес се възприема като култова, предизвикателна, явление, осъществило сериозен пробив в мисленето на едно общество, възпитано в пуритански, строго патриархален дух и насилствено наложена ограниченост в изявата на чувствата. Още със самото заглавие тя предпоставя напрегнато очакване за различна, необичайна, отхвърляна и осъждана дотогава естетика, стилизираща възбудата, сладострастието и откровения емоционален любовен диалог.

Иван Цанкар (1876 - 1918) – поет, белетрист и драматург, смятан за най-големия автор, писал на словенски език. Един от четиримата представители на модернизма, заедно с Драготин Кете, Отон Жупанчич и Йосип Мурн. Дебютира със стихосбирката „Еротика“ (1899), постигната от нерадостна съдба. Непосредствено след излизането ѝ люблянският епископ Антон Бонавентура Йеглич изкупува по-голямата, все още неразпродадена част от тиража и я изгаря публично. Този акт предизвиква скандал и повишава интереса към книгата. През 1902 г. Цанкар основно преработва съдържанието и прави ново издание. След което се отказва от поезията и пише главно проза и драматургия.

Автор е на седем пиеси: „Романтични души“, „Якоб Руда“, „За благото на народа“, „Кралят на Бетайново“, „Поквара в долината на св. Флориан“, „Слуги“ и „Хубавата Вида“, от които в България е играна само „Кралят на Бетайново“ през далечната 1948 г. От прозата му най-известни са романът „Къщата на Мария Помощница“, повестите „Госпожа Юдит“ и „Слугата Йерней и неговата правда“ и сборникът с кратки фрагменти "Образи от сънища“.

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg