Скъпи мои ангели. Разкази

"Духът на писането... Трудно е да удържиш юздите му, за да притихне и ти се подчини. Героите често са недоверчиви, подозрителни и изкушението да ги разтърсиш е неудържимо. И читателят цени това, че някой като Женя Димова търпеливо, с вниманието на познавач и талант да съпреживява е успял милостиво да укроти немирния Дух на мястото и да извади доброто, ангелското от хората там. Като принос към една бленувана, но недовършена карта на Земята - с овладени от красотата и описани вещо земни кътчета и човешки съдби."
Стефан Бакърджиев

"Силата да проявиш милост да приемеш човека точно такъв, какъвто е - тя е съизмерима с божественото. И на такава милост са способни само слезлите тук ангели. Да, има такива и Женя Димова добре ги познава, защото е... един от тях. И понеже е техен летописец - почти като героя ѝ Олег - тя записва, но не греховете им, а жестовете на обичане, които ги превръщат в... хора. И в същото време съвсем неусетно съшива и криле от думи за хората, за да ги превърне в... ангели. Да, Скъпи мои ангели, понякога само думите са достатъчни, за да полетим."
Ива Спиридонова

"Скъпи мои ангели събира разкази за хората в онзи крехък миг, когато животът ги изправя пред избор. Между традиция и свобода, между вяра и съмнение, героите търсят път към себе си и към другите. Тук ангелите не са небесни същества, а човешки души - раними, колебливи, способни да грешат и да обичат. Болката присъства, но не надделява. Защото всяка история носи тихо разбиране, съчувствие и надежда. И напомня, че светлината често идва след най-тъмния въпрос.:
Симеон Илиев Аспарухов

"Грамотността на щъркелите.

Аз бях единственият човек в цялото село, който можеше да направи връзка между смъртта на жената и сватбата на младежа. Не присъствах на нито едно от събитията – турците ги правят посвоему загадъчни или пищни. А точно такива – никак не ми допадат. Ден след като всичко беше приключило, събрах багажа си и напуснах бабиния дом. Върнах се в реалността на градския живот, стараейки се да подредя в ума си другата реалност. Онази, която започна преди няколко месеца, в шестнайсетия ден на юни, когато пристигнах за пореден път на село, за да събирам матери-али за книгата си. Селото, върху чиято история работех, има около двеста къщи и сега, близо трийсет години след началото на спомените ми, само двайсет от тях са български. През седемдесетте в него започнаха да се заселват турски семейства. По-скоро някаква странна смесица от мюсюлмани, отдавна откъснали се от религията си, и светли цигани, родени на север от Балкана. Техните села бяха залети от новопостроения язовир „Камчия“. Във всяка къща, в която старите стопани умираха, а децата им се погражданяваха безвъзвратно, се настаняваха с внезапното си малко стряскащо присъствие новите се-мейства.

И само за няколко сезона от многоцветните бъл-гарски дворове оставаше кафявата, утъпкана пръст на една непозната леност. Кадъните по цял ден седяха на земята пред вратниците си, кръстосали крака в пъстри шалвари. Не поздравяваха, прането им демонстративно беше разперило ръкави и крачоли по плетовете и само тук-там из градините им се мяркаше по някоя кльощава вършина боб или ниско, увехнало зеле. С годините новодошлите поле-ка-лека възприеха от местните начина им за поддържане на дом, като го съчетаха с добрите страни от своята „наука за живота“. Приеха от тукашните практичната мъдрост и доб-росъседството, но слабостта им към рахатлъка си остана непроменена. След двойката щъркели на електрическия стълб другото, което видях тук преди седем лета, бе Сафие – булката, която си беше довел Джефер. Беше пристигнала с детето си, малко момченце с черни очи, още стреснати от раздора в родната му къща. Сафие беше различна, с жълто-оранжевите си къносани коси и нокти, сочна с мекия си, разлат бюст, с високата изправена фигура и с усмивката, повдига-ща по особен начин скулите ѝ. Всичко у нея ме караше да се чудя на произхода ѝ и на тайните, които носеше с непоз-натата си култура. А бяхме на една възраст."
Из книгата

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg