Залез над Намсан. Разкази

"Този сборник от разкази е посветен на проблемите с парасоциалните връзки. В него се преплита и друга сюжетна линия - борбата на една жена да избяга от токсична връзка, която унищожава живота ѝ. В книгата не липсва хумор, макар той да не е пряко свързан с основния замисъл."
Васил Койнарев

"Разпилените идеи имат свой чар, те са като хвърчилата - ако ги събереш, ще паднат на земята, а трябва да летят."
Елена Йотова

Книгата е част от поредицата Лястовици на издателство Библиотека България.

"1/
Шофьорът нямаше да приеме поръчката, ако смяната му тъкмо не започваше. Сто и петдесет километра път са сериозна работа, пък и не се знаеше що за човек бе клиентът, а за дълго пътуване това е от значение. Натовари в багажника тежкия куфар на жената и докато заемаше шофьорското място, забеляза, че тя вече се бе настанила отзад по диагонал от него. Потеглиха. В края на работния ден излизането от града щеше да е бавно, помисли си шофьорът и сподели това с клиентката. Тя отговори, че няма против бавното придвижване, защото има да свърши доста работа на лаптопа.
– Откъде пристигате? – попита мъжът.
– Отникъде. Въобще не заминах.

2/
Кабинетът не изглеждаше така, както би си го представил човек, който отива на консултация при психолог. Всъщност въобще не беше кабинет. Представляваше просторна трапезария с френски прозорци, до които бе поставена кръгла маса в комплект с два стола, повече подходящи за закуска в градината, отколкото за разговор между психолог и пациент. Все пак приятната слънчева светлина, която влизаше откъм двора и падаше нежно върху масата, намали скептичността на пациентката. Тя имаше предчувствие, че и тази психоложка нямаше да ѝ помогне. Но трябваше да опита.

След като донесе кафе и бисквити, докторката седна срещу нея и с усмивка ѝ подаде книжен плик.
– Това е за вас.

Пациентката отвори плика и извади съдържанието. След всяка снимка паниката по лицето ѝ проличаваше все повече, ръцете ѝ се разтрепериха, зарасналите по тях рани запулсираха като пресни. Причерня ѝ и красивите азиатски черти на мъжа от снимките се размазаха.
– Шегувате ли се? – попита пациентката, когато дойде на себе си. – Какво означава това? Аз не трябва да виждам този човек! Едва не се самоубих заради него!

С лека усмивка лекарката отговори:
– Г-жо, мисля, че не са ви лекували правилно. Трябва да се работи по проблема, не да се бяга от него или да се търси заместител, защото е възможно заместителят да се превърне в нов проблем. Когато нещо ни е забранено и умишлено бягаме от него, то ни изкушава още повече.

Психоложката потупа с едната си ръка плика със снимки и продължи да говори:
– Погледнете този, човек, г-жо. Той съществува. Не се страхувайте да го гледате или да слушате песните му. Не това е начинът да си помогнете. Вие трябва да се научите да слагате граници в интересите си, не да си ги забранявате.

Пациентката обаче не погледна отново снимките. Уплашеният ѝ недоумяващ поглед не се откъсваше от топлите очи на новия ѝ терапевт."
Из книгата

Библиотека България 2022 ООД
София, п.к. 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 33, вх. Б, ет. 4, ап. 24
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg