Асфалт

„Асфалт“ е роман-метафора на българската действителност тук и сега, пречупена през съдбите на някои от типичните образи на прехода. Историята преплита сюжетните линии на живота им по брутален и реалистичен начин, който не може да остави читателя безучастен.

Убеден, че правата пътека всъщност е задънена улица, Кирил най-сетне е готов да разруши фасадната нормалност на живота си, за да се отдаде на схемите за бързо забогатяване, вярвайки, че именно те ще го изведат до мечтания от него връх. Борис, най-добрият му приятел, градящ успешна юридическа кариера, винаги се опитва да постъпва правилно, търсейки балансирания и умерен живот, но след като е изоставен от годеницата си, се връща към старата си компания и към някои вредни навици. Георги, по-големият брат на Кирил, е почти съвършен негов антипод в морален и социален аспект - професионален воин от френския чуждестранен легион - идеалист и убеден патриот, поставящ семейната и родова чест над всичко останало.

Бат' Сашо е футболен фен, живеещ за уикендите, чието битие е посветено на огромни количества алкохол, дрога и насилие. Джонката е добродушен, но загубил пътя си бивш наркоман, който се бори да се завърне в обществото като реформиран негов член...

... и още маргинализирани герои, посредством чиито истории авторът поднася на аудиторията вечните теми за смисъла на битието, морала и цивилизационния избор.

„Асфалт като литературен факт представлява един от епосите на прехода, постпрехода и българската действителност такава, каквато е в момента, съотнесена към световните политически и икономически процеси и тяхното неизбежно отражение върху нея. Роман, колкото скандален, толкова и забавен, криминален и политически, социален и личен едновременно. До болка откровен и оголен до кости разказ, който безкомпромисно анализира нашата съвременност – от маргинализираните общности до кръговете на властовия елит, без да спестява абсолютно нищо. Беше време да се появи глас като този на Стоян Кънчев, защото днес имаме нужда от неговата откровеност, която няма да ни остави намира, ще дълбае безмилостно мислите ни, ще ни накара да се вгледаме в реалността без розови очила и може би най-сетне да сглобим изплъзващата се картина на дните ни.

Асфалт е книга-рана със страшно лице, но ясен глас. Книга за лесния избор, погрешните пътища, живота и смъртта, успеха и провала, но и за волята и победите, за поколенията и наследството, за любовта и приятелството. За това как да се изправиш и да продължиш въпреки всичко, точно тогава, когато вече си победен и паднал с разранени колене върху грубия асфалт, погребващ живота ти.“
Ива Спиридонова

Книгата е част от поредицата Лястовици на издателство Библиотека България.

"„Асфалт“ е роман-метафора на българската действителност тук и сега, пречупена през съдбите на някои от типичните образи на прехода. Историята преплита сюжетните линии на живота им по брутален и реалистичен начин, който не може да остави читателя безучастен. Убеден, че правата пътека всъщност е задънена улица, Кирил най-сетне е готов да разруши фасадната нормалност на живота си, за да се отдаде на схемите за бързо забогатяване, вярвайки, че именно те ще го изведат до мечтания от него връх. Борис, най-добрият му приятел, градящ успешна юридическа кариера, винаги се опитва да постъпва правилно, търсейки балансирания и умерен живот, но след като е изоставен от годеницата си, се връща към старата си компания и към някои вредни навици. Георги, по-големият брат на Кирил, е почти съвършен негов антипод в морален и социален аспект – професионален воин от френския чуждестранен легион – идеалист и убеден патриот, поставящ семейната и родова чест над всичко останало. Бат’ Сашо е футболен фен, живеещ за уикендите, чието битие е посветено на огромни количества алкохол, дрога и насилие. Джонката е добродушен, но загубил пътя си бивш наркоман, който се бори да се завърне в обществото като реформиран негов член… и още маргинализирани герои, посредством чиито истории авторът поднася на аудиторията вечните теми за смисъла на битието, морала и цивилизационния избор.

Първото нещо, което отива на кино, когато в живота ти има някаква драма, е сънят. Не си спомняше откога не беше спал до наспиване. Обикновено се будеше след 4–5 часа и мислеше за неща, които бяха извън контрола му. Имаше теория, че нерешените в будно състояние проблеми се загнездват дълбоко в подсъзнанието. Там формират свой собствен пласт, нещо като астероиден обръч и от него всяка вечер се откъсва по някоя емоционална отломка, за да поеме курс към съзнанието. Точно както става с метеоритите при навлизането им в атмосферата на Земята, по-незначителните по размер изгарят преди да достигнат нейната повърхност и да причинят катаклизми. Същото е и с тревогите – по-дребните от тях не успяват да смутят нощния ти покой. Сериозни проблеми в работата, предателство от близък човек или филми с нежния пол обаче са нещо съвсем различно. Подобен тип нежелани нощни гости причиняват истински взрив в съзнанието, карайки те да се будиш в три през нощта и с широко опулени очи да зяпаш в пространството, анализирайки до безкрай какво, по дяволите, се е объркало и дали някъде за нещо вината не е в теб.

В случая на Борис вътрешното безпокойство идваше от отношенията с годеницата му. Или по-скоро бившата годеница. Не беше сигурен все още, но на тоя етап май по-скоро беше второто. В интерес на истината, липсата на добра комуникация винаги беше съпровождала връзката им, но в началото този дефицит беше добре маскиран от любовната химия. В нейно лице природата беше създала перфектния камуфлаж, който да прикрие някои непримирими различия между хората, точно толкова дълго, колкото обикновено беше нужно мъжът и жената да се задържат заедно, за да се подсигури продължаването на рода. Еволюцията обаче не беше предвидила създаването на презервативите и контрацептивите. След втората година пламенната страст постепенно беше взела да охладнява и да се замества от рутина. Тогава дойдоха и първите признаци на дистанция между тях. Веднага щом почувства това, той се опита да говори с нея, но тя не реагира добре, тъй като не търсеше разговори, а, по думите ѝ, жестове и отношение. Беше една от онези жени, които не обичаха да откриват чувствата си, а вместо това чакаха някой нещо да се сети. Казваше му, че нещата трябвало повече да се показват и усещат, отколкото обсъждат. И че, ако от негова страна нямало „чуваемост“ на такова ниво, нямало как да се получи и с обясняване. Неговият твърде рационален ум обаче не откликваше по най-добрия начин на подобни, езотерични според него, аргументи."
Из книгата

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg