Един мъж

Един мъж Ориана Фалачи Времетраене: 1:13 мин. Фредрик Бакман Времетраене: 2:40 мин. Брит-Мари беше тук Фредрик Бакман Времетраене: 1:19 мин. Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Фредрик Бакман Времетраене: 0:48 мин. Бьорнстад Фредрик Бакман Времетраене: 0:55 мин. Денят на Вършитбата. Разкази Ребека Ярос Времетраене: 1:01 мин. 100-те абсолютно неотменими закона на бизнес успеха Брайън Трейси Времетраене: 0:55 мин. Моята кралица Жан-Батист Андреа Времетраене: 1:02 мин. Александър Дюма - баща Автор Времетраене: 1:13 мин. Криеница Крис Картър Времетраене: 0:57 мин. Крехко убежище Катрин Каулс Времетраене: 0:55 мин. Богатство от пясък Рута Сепетис Времетраене: 1:12 мин. Пропастта помежду ни Трити Умригар Времетраене: 1:07 мин. Неспокойни кости Лорет Ан Уайт Времетраене: 1:04 мин. Китай за напреднали Проф. д.н. Николай К. Витанов Времетраене: 1:03 мин.

Един човек се изправя срещу бруталната машина на диктатурата. Оцелява в най-мрачната килия, издържа на най-жестоките мъчения. Готов да умре, той продължава да живее и да черпи сили от свободата, която извира от него и разпалва пожари сред народа му. И вместо да остави историята да го смачка, той се превръща в неин двигател, като побеждава както диктатурата на грубата сила, така и диктатурата на лъжата, на компромисите, шикалкавенето и демагогията на партиите.

Романът "Един мъж" е написан като обръщение на Ориана Фалачи към нейната голяма любов - гръцкия борец за свобода Александрос Панагулис, организирал атентата срещу диктатора Георгиос Пападопулос. Легендарната италианска журналистка споделя с него последните му години - след излизането му от затвора, когато заедно преживяват преследване, тормоз и лична трагедия. Но това не е книга за една конкретна страна, за една конкретна диктатура и една конкретна политическа битка. Това е роман за силата на човешкия дух, за несломимата човешка воля за свобода и справедливост.

"Тогава защо да страдаш, защо да се бориш, защо да рискуваш да бъдеш пометен от лавината, която се спуска от планината и те запраща сред рибите на дъното на кладенеца? Защото това е единственият начин да живееш, когато си мъж, жена, човек, не овца от стадото, за бога! Ако човек е човек, не овца от стадото, в него има инстинкт за оцеляване, който го кара да се бори, дори и да съзнава, че се бори напразно, дори и да знае, че ще загуби. Като Дон Кихот, който се хвърля срещу вятърните мелници, без да го е грижа, че е сам, и дори е горд от това, че е сам. И няма значение дали действа за себе си, или за човечеството, вярвайки в народа или не, няма значение дали има, или няма резултат от саможертвата му. Докато се бори и в момента, в който бива сломен физически, Народът е той, Човечеството е той."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525