Брит-Мари беше тук

Брит-Мари беше тук Фредрик Бакман Времетраене: 1:19 мин. Фредрик Бакман Времетраене: 2:40 мин. Баба праща поздрави и се извинява Фредрик Бакман Времетраене: 1:37 мин. Човек на име Уве Фредрик Бакман Времетраене: 1:31 мин. Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Фредрик Бакман Времетраене: 0:48 мин. Сделката на живота ти Фредрик Бакман Времетраене: 1:44 мин. Бьорнстад Фредрик Бакман Времетраене: 0:55 мин. Нещата, които синът ми трябва да знае за света Фредрик Бакман Времетраене: 1:18 мин. Ние срещу всички Фредрик Бакман Времетраене: 1:12 мин. Тревожни хора Фредрик Бакман Времетраене: 0:43 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Авторът на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" се завръща с нова трогателна история за любовта и шанса да започнеш отначало. Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често казват, че е пасивно-агресивна мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска големия град и неверния си съпруг и попада в Борг. Борг е градче, преминало през финансова криза, след която са останали единствено табелки "Продава се!" и една вмирисана на бира пицария. Брит-Мари мрази футбола, а Борг има само него. Това не е началото на прекрасно приятелство, ни най-малко. Но местният младежки отбор се нуждае от треньор толкова отчаяно, че са готови да дадат работата на когото и да е. И не се интересуват от дреболии като това, че Брит-Мари не иска да има ама съвсем нищо общо. Защото в критични ситуации има само една универсална истина за градчетата: пицариите и футболът са последното, от което хората се отказват.

"Брит-Мари беше тук" е роман за предразсъдъци (не че Брит-Мари има предразсъдъци, естествено, че не), правилно подредени прибори (вилици, ножове, лъжици, в този ред, не че Брит-Мари би опявала за такова нещо) и едно провинциално градче, което жадува да не загуби поне един мач. Това е история за втори шансове, за първи шутове и за това как почти всичко може да се почисти със сода бикарбонат.

Фредрик Бакман е написал любовна история, както и обяснение в любов към футбола и местата, където се играе той, но най-вече към една жена, която цял живот е чакала животът ѝ да започне. "Брит-Мари беше тук" е роман за това да се изгубиш, да се влюбиш и да риташ всичко, което се търкаля. Фредрик Бакман живее в Стокхолм със съпругата си и двете си деца. Това, че е привърженик на "Манчестър Юнайтед", е само един от многото му недостатъци.

"Брит-Мари наистина не е от хората, които съдят другите, съвсем не, но на никой цивилизован човек не би му хрумнало да подреди приборите в едно кухненско чекмедже по друг начин, не е ли така? Брит-Мари не съди никого, съвсем не, но все пак не сме животни, нали?
Понеделник е, месец януари. Тя седи пред малко бюро в малък офис в Агенцията по заетостта. Това няма нищо общо с приборите, но те са симптом на всичко, което се е объркало. Трябва да са подредени както обикновено, защото животът трябва да протича както обикновено. Обикновените животи са прилични - човек подрежда кухнята, чисти балкона и се грижи за децата. Това всъщност е по-трудоемко, отколкото ви се струва. Да имаш балкон.
Ако водиш обикновен живот, определено не седиш в Агенцията по заетостта. Момичето, което работи тук, има къса прическа, като младо момче. Не че в това има нещо лошо, разбира се. Брит-Мари не страда от предразсъдъци. Това с прическата е модерно, да. Момичето посочва един лист и се усмихва така, сякаш бърза за някъде.
– Просто попълни името, личния номер и постоянния си адрес ето тук!
Брит-Мари трябва да се регистрира. Все едно е криминално проявена. Все едно е дошла, за да открадне заетостта на агенцията.
– Мляко и захар? - пита момичето секунда по-късно и ѝ поднася кафе в пластмасова чаша.
Брит-Мари не съди никого, определено не го прави, но що за поведение е това? Пластмасова чаша! Да не е военно време? На Брит-Мари ѝ се иска да зададе този въпрос на момичето, но вместо това, тъй като Кент постоянно я подканва да бъде "по-социална", тя се усмихва толкова дипломатично, колкото може, и изчаква да ѝ предложат подложка за чашата.
Кент е мъжът на Брит-Мари. Той е предприемач. Нечувано, нечувано успешен. Върти бизнес с Германия и е много, много социален. Момичето ѝ дава две малки пакетчета мляко, от онези, които може и да не се съхраняват в хладилник. После ѝ подава пластмасова чаша, пълна с пластмасови бъркалки. Брит-Мари нямаше как да изглежда по-ужасена, ако ще да беше видяла змия.
– Без мляко и захар? - пита момичето неразбиращо.
Брит-Мари поклаща глава и избърсва бюрото с ръка, сякаш отгоре му има невидими трохи. Навсякъде са разхвърляни купчини документи. Разбира се, младата жена няма време да подрежда, все пак е така заета с кариерата си, Брит-Мари добре го разбира.
– О'кей, само попълни адреса си ето там! - усмихва се момичето и кимва към листа.
Брит-Мари вперва поглед в скута си и избърсва няколко невидими трохи от полата си. Копнее да се прибере при кутията за прибори. Да се върне към обикновения живот. Копнее за Кент, защото винаги той попълва всички документи.
Момичето, изглежда, отново се кани да отвори устата си, затова Брит-Мари я прекъсва:
– Много ли ще ви затрудня, ако поискам нещо, върху което да си оставя чашата за кафе?"
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525