Село Бряговица

"С какво ли започва Родината? За мен не само Родината, но и Вселената започват и свършват с родното ми село Бряговица. Родното място е най-святото кътче за всеки истински човек. За да се опише то, не са достатъчни думите на всички езици от Планетата. Достатъчно е обаче да имаш истинско сърце и една единствена дума - Обичам...

Село Бряговица се намира в източния край на Великотърновски окръг, югозападно от Стражица. То е разположено на десния бряг на река Лефеджа. Оттам произлиза и старото му име - Лефеджи. Според доктора на философските науки Мюмюн Тахир това е правилният правопис. Българите неправилно слагали на думите, завършващи на и едно й. Ето защо години наред са го произнасяли и писали Лефеджий, но е правилно да се произнася и пише Лефеджи. Бряговица се намира в триъгълника, който образува заедно със селата Джулюница и Кесарево. Селото е предел на Балканско-Дунавското плато. През Бряговица преминава река Лефеджа. Тя се образува от вливането на три други реки близо до село Джулюница. Това са Стара река, Голяма река и река Джулюница (Веселина). До вливането си в река Янтра Лефеджа е дълга 25 км. Най-близките села са Върбица и Горски Долен Тръмбеш. Град Стражица се намира на 7 километра от Бряговица, Горна Оряховица – на 21, Лясковец – на 22 км. Разстоянието до София е малко повече от 256 километра. Чрез разнообразни меандри река Лефеджа се влива в река Янтра, недалеч от село Горски Долен Тръмбеш. Лефеджа е богата на много и различни видове риба – шаран, скобар, кефал, сом, мряна, распер, каракуда, платика, морунаж и др. Цяла година Лефеджа е посещавана от хиляди туристи за спортен риболов и за плаж; те пристигат от Велико Търново, Горна Оряховица, Габрово, Русе и др. Бреговете на реката са удобни за къмпинги. Площта на Бряговица е над 19 квадратни километра, жителите му според преброяването през 2007 г. са 493 души.

На територията на село Бряговица в местността Сиврикору има микроязовир с площ над 40 декара. Част от горския фонд на селото е включен в резервата “Бяла крава”. В селото действа ловна дружинка. С естетичното подреждане на хубавите къщи и дворове, с лице на юг по склона на неголям баир, опасано от всички страни с акациеви и борови гори, с потоците и водите, които извират от местностите Саджек и Акер, пресичащи махалите – Камълък и Козлук, селото е истинска огърлица от природни бисери. Над реката е построен каменен мост, който свързва селото с градовете Горна Оряховица, Велико Търново и София, а на изток и север – с градовете Стражица, Русе, Попово, Шумен и Варна. Красотата на този мост бе забелязана и от българските кинодейци и той бе увековечен в българския игрален филм “Миграцията на паламуда”.

На три километра южно от Бряговица е най-близката жп гара Джулюница, а на югоизток – жп гара Кесарево. Трасето на авиолинията Варна–София минава над селото. При това естествено разположение село Бряговица има просторна видимост. При ясно време се вижда цялата централна северна част на Стара планина и паметниците на върховете Шипка и Бузлуджа. Кътчето, което заема село Бряговица от нашата родина, е съществувало като селище още при първото заселване на хора на Балканския полуостров и в района на днешна България. То е съществувало при траките, римляните, византийците, славяните, старобългарите, турците. Със своето разположение селото е играло важна стратегическа роля по време на Освобождението на България от турско робство и антифашистката борба 1941 - 1944 г.

Древността на населението, живяло в района, потвърждават съществуващите могили и местностите Кьосюрлюк, Акер и Саджек, които са построени от римляните и имат пряка връзка с историческата местност Калето в село Горски Горен Тръмбеш. Както е известно от историята, тези могили служили като попътица. На Калето римляните имали голямо укрепление, в което бил настанен легион, който поддържал връзка с легиона в град Никополис Ад Иструм. От Калето тези могили се разделят на два клона. Северният клон, който минава през гористата местност южно от село Чапаево, води към Марицианополис (неговите останки днес лежат под основите на кв. “Река Девня” в град Девня). Вторият клон, който минава при гореспоменатите местности на село Бряговица, продължава в посока Сакар планина. Могилите в землището на село Бряговица са 15. Селото е разделено на четири махали – “Козлук”, “Средна”, “Камалък” и “Ковчата”.

Землището на село Бряговица граничи на изток със землището на град Стражица, на север - със землището на с. Чапаево, на северозапад – със землището на с. Горски Горен Тръмбеш и с. Горски Долен Тръмбеш, на запад - със землището на с. Върбица, на юг – със землището на с. Джулюница, и на югоизток - със землището на с. Благоево. Река Янтра служи за западна граница на землището на селото със землището на село Върбица."
Из книгата

Распер Консулт ЕООД
София, 1632
жк Овча купел 1, бл. 411 вх. Е ап. 4
dieti@abv.bg

Първи заселници, родове и фамилии
По каменните стъпки на историята
Село Лефеджи до 1878 г.
Участието на Лефеджи в Априлското въстание
Лефеджи след Освобождението
Църквата и училището
Занаятите и поминъкът в Бряговица
Балканската и Първата световна война
Основаването на БРСДП в Лефеджи. Основателите на партийната организация
Деветоюнският преврат през 1923 г.
Политическият живот в Лефеджи – 1931 - 1932 г.
Деветомайският преврат
Създаването на РМС
Световните събития в Бряговица – 193 - 1936 г.
Бряговица в периода 1941 - 1944 г.
9-и септември 1944 г.
Отечествената война
Традициите в село Бряговица
Бряговица след 9-и септември 1944 г.
Кметове на Бряговица от 1944 до 1989 г.
Изповед на Никола Бончев
Бряговица след 10-и ноември 1989 г.