Петя Дубарова. Избрано за деца

От детинската фантастична приказност, през романтичната естетизация на блатото - до екологичния вик за съдбините на планетата - това е амплитудата, която очертават нейната словесна музика на водата.

Бургаската Петя остава в представите ни завинаги едно полудете. И все пак, тя самата на 6.09.1979 година е записала в дневника си, публикуван след самоубийството ѝ: "... Аз бях още тринадесетгодишна, а сега съзнавам, че всъщност съм била една малка, много малка жена. Детска глуповатост казвам условно, как иначе бих могла да назова онова велико съчетание на страст и нежност - стихийни, неосмислени, неосъзнати, непредопределени за никого и нищо конкретно, които все пак владееха моето малко, но безбройцветно сърце..."

"Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - с мен да не изстине,
а светло като моята кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото моето слънце няма да залязва."
Петя Дубарова

Либра Скорп
Бургас, 8000
ул. Съединение 5
office@meridian27.com

Морето
В гората
Аз често замислям се
Пиленце
Нощта
Нашата вила
Пожар в джунглата
Бяло зайче
Цвете яснолико
Пчелица
Дървета
Баща ми
Мамо
Килимарка
Дъжд
Есен
Къщичката
Чакай, ветре
Морска вълна
Русалка
Идва денят
Изгрев (Зори)
Звездичка
Мечти
Луната
Цветето
Моето петле
На село
Кокошките на леля Куна
Нощ
Зимен ден
В Родината
Снежинки
Лято в България
Радостта на мама
Майчина отмяна
Буря
Вятър Вечер
Има очи
Облаче
Последен танц
Пътешественик
Моето котенце
Врабче
Лястовица
Смъртта на птицата
Детски сън
Лампата
Дървото
Еделвайс
Детство
Желание (На слънцето сестра)
Обичам
Моят връх
Моята улица
Завист
Живот - ракета
Да съм слънчево момиче
Небесна приказка
Спасител
Случка на улицата
Болният лебед