Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни... Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението Морето (на деветгодишната поетеса) и Ела сега - последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие Аз и морето, съставена от
Георги Константинов след смъртта ѝ...
Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало дълбоко светоусещането на бургаската поетеса, въпреки неизменната ѝ външна веселост. Под неудържимата виталност на детето, като в черна мида, се е стаявала тъжната душа на страдащия, разбунтуван човек. Затова свидетелства дневников запис на Петя в годината, когато така внезапно посяга на живота си: "Не искам да живея в заслепение... Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота, лъха нещо гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.
Григор Ленков беше такъв, бог да го прости. Защо не оцеля?" (7.09.1979 година).
Симптоматичен факт е, че тя му посвещава и свои детински стихове след срещата им през 1973
-та и втори път - На доктор Ленков през 1974 година. Дали Петя Дубарова не е била привлечена и от ранимостта на поетическото битие в лицето на своя редактор? Дали неговата смърт (мислена за самоубийство, макар истината да е друга?) не е предзадала модела и на нейното непримиримо спрямо житейската проза поведение, не е била един урок по умиране?
Какво означават предсмъртните ѝ, печални слова - измамена младост и тайна? Българският гений на завистта ли я уби? Дисциплинарното препъване на едно педагогическо наказание по време на полет ли? Възрастовата криза на превръщането ѝ от дете в жена? Или всички заедно? Един дяволски коктейл на социума, който тънкото момиче с коси на сирена трябва да изпие в бара на живота, тъй различен от сладкарница Космос на бургаските ѝ празнични разходки...
Почеркът на Петя Дубарова е блестящо определен от Минко Бенчев като: ясен, стремителен, нежно-палав и по моцартовски среброструен. Едно съчетание между таланта на вундеркинд и морската вечност... Морската стихотворка наистина е права дръзко да обявява върху тетрадките си - "Аз съм Волфганг Амадеус Моцарт!", колкото и това да смущава най-близките ѝ...
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
