"Седнал е той, писателят, край огнището, сложил е вътре, за да сгрее читателите, вместо дърва - мастило, и мирно, и кротко, и упоително ни въвежда в онова полско село в Северозапада, носещо името Владимирово, а преди това - Люта. Където и да ни отведе - и в Махалата на совите, и при чешмичката, която едва-едва църцори, но пък не спира да утолява жаждата, че дори и в Прага да ни отведе, винаги усещаме топлината, която излъчва писането му, добротата, с която то ни залива и ни кара да му вярваме, да сме на негова страна, да го следваме и в устата да го гледаме.
С Лютенски разкази Горан Атанасов показва, че вече се е превърнал в голям разказвач, с достатъчно опит зад гърба си; че знае как да ни хване за ръка и да ни поведе - накъдето трябва. А това накъдето трябва е в онези човешки взаимоотношения, които са не настървени, агресивни, злобни, а са тихи, кротки, хрисими. Благодатни. Тъкмо такова е неговото разказване - даряващо благост, създаващо благост, излъчващо благост. Едно разказване, след което - вече чули го и попили го, ставаме по-добри, по-автентични, по-човечни. Повече хора... А това е целта на всеки писател, на всеки истински писател. Цел, която Горан Атанасов в Лютенски разкази успешно изпълва и преизпълва..."
Митко Новков
"Разказите на Горан Атанасов свързват по удивителен начин литературата и физиката. Защото в тях има силна топлопроводимост. Те стоплят с автентичното си човешко време и понеже от топлото телата се разширяват, читателите на тази книга ще пораснат до небето. Сигурна съм, че и оттам се вижда колко ярка светлина има в голямата северозападна тъга."
Йорданка Белева
Горан Атанасов е роден на 21 януари 1982 г. в Берковица. Завършил е славянска филология с профил чешки език. Работил е като журналист и редактор повече от 10 години в телевизия, радио, електронни и печатни издания. От 2017 г. е учител по български и литература в Лесотехническата професионална гимназия в Берковица. Първата му книга Ще се върна в седем е отличена на Националния конкурс за дебютна литература Южна пролет (2017). Негови разкази са публикувани в списание Море, вестник Литературен Бургас, в алманаха Огоста. Лауреат е на Националния литературен конкурс Яна Язова в град Лом с разказа си Тронът. По негова инициатива през 1019 г. в Берковица е учредена Национална литературна награда Йордан Радичков.