Наричат ме България. Разкази

Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи.

"Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо увила семена за посев, потъмняла икона и сребърни чанове в изоставена къща, дърво, чиито корени достигат кръвта на предците ни. Най-накрая - нестинарка. Върви по парещите въглени, нарамила безмерна болка. Търкулва се в краката ѝ угаснала звезда и тя усеща - навярно душата на едно от децата ѝ полита високо. Сърцето ѝ спира за миг, тъй както цветето потръпва преди буря. И следва вик, раздиращ сърцето. А вятърът повдига този вик над канари и урви и с ехото го връща. В стръмното на залеза, в благото на изгрева, над сянката на вчера една жена върви. А в ръцете ѝ е най-великият дар - буца рохка пръст, споена с вярата за утре.

Мнозина ще рисуват родината, ще я възпяват в песни и ще римуват името ѝ древно. В дълбините на времето ще остане и моята обич към нея. Нека тази книга е поклон с благодарност към майчица България!"
Ивелина Радионова

От авторката на Алтъна - магьосницата на словото Ивелина Радионова.

Персей ЕООД
София 1592
бул. Искърско шосе 19
ik.persey@gmail.com

Наричат ме България
Майка
Старчевата
Спиш ли, Пирине?
Нора
Църква за душите български
Тракийска баница
Жълтото училище
Писано с въглен
Сурвачка
Троскот
Ермина
Небе за утре
Сладко от рози
Закъсняла любов
Жарава
Матена
Рада
Скрито под лукова люспа