Монографичният труд е посветен на актуалната тематика за ролята на Европейския съюз (ЕС, Съюза) в областта на общественото здраве, по-конкретно към европейската нормативна уредба, насочена към регулиране на правното положение на субектите в здравната сфера. Опазването и подобряването на човешкото здраве и гарантирането на ефективно здравеопазване са основни приоритети на ЕС, като този подход е потвърден в действията на европейските органи и институции, намерили отражение в първичното и вторичното законодателство на Съюза. Първичното право изрично установява изискване за осигуряването на високо равнище на човешкото здраве при разработването и изпълнението на политиките на Съюза. То включва правото на физическо и на психично здраве на гражданите. В правото на Съюза отношенията в здравеопазването се разглеждат в тясна връзка с правата на потребителите, медицинските специалисти и лечебните заведения. Разпоредбата на чл. 168 от ДФЕС, уреждаща закрилата на общественото здраве, насърчава сътрудничеството между държавите членки, като при необходимост ЕС им оказва подкрепа.
Основната характеристика на европейската нормативна уредба относно общественото здраве е, че за разлика от други области, в които ЕС разполага с изключителна или споделена компетентност (напр. митнически съюз, търговска политика, селско стопанство и рибарство, околна среда, защита на потребителите, транспорт), в здравната сфера Съюзът разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа, координиране или за допълване на действията на държавите членки, като се запазва предимство на държавите членки. Това правно положение е изрично регламентирано в чл. 6 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), като дейността по организиране и провеждане на здравните политики в отделните държави членки е изцяло в техните правомощия.
Начало 
Рейтинг: 2.88 / 8 гласа 
