Тези, които останаха и онези, които заминаха

Тези, които останаха и онези, които заминаха Паринуш Сании Времетраене: 1:08 мин. Ръкопис 2244 Гергана Лаптева Времетраене: 1:24 мин. Как да намериш истинската любов Франческа Ходжи Времетраене: 1:02 мин. Лотосовите обувки Джейн Янг Времетраене: 1:21 мин. Органично Джулия Ендерс Времетраене: 1:02 мин. Лятна буря Сандра Браун Времетраене: 1:00 мин. Хенри V Дан Джоунс Времетраене: 1:14 мин. Да се събудиш. Да пораснеш Даян Мушо Хамилтън, Гейбриъл Кайген Уилсън Времетраене: 1:00 мин. Кравата, която дава мляко с какао Петя Александрова Времетраене: 1:04 мин. Еднооки истории Милослава Абаджиева Времетраене: 1:00 мин. Песните на мъртвите Брандън Сандерсън, Питър Орулиън Времетраене: 1:10 мин.

"– Мамо, я кажи за кого от тях най-много ти е домъчняло?
Мама занарежда с тежки въздишки:
– Какво да кажа? За кого по-напред. Сърцето ми се къса за всички тях. За всеки по различен начин. Как да реши човек коя сърдечна болка е най-силна?
– То се знае, че за Мохамад! - Чичо вдигна рамене. – За господин доктора, или, както татко го наричаше, престолонаследника. Още повече че него най-отдавна не го е виждала. Нали така? От колко години?
– От трийсет.
– Трийсет ли!? - възкликна леля. – Скъпа мамо, грешиш. Той два пъти си идва. Колко години от тогава?
– Трийсет и пет. За това време дойде веднъж през седемдесет и трета и после още веднъж през седемдесет и шеста.
– Браво, мамо, каква памет имаш! Изобщо не се оплаквай, че си стара и вече нищо не помниш. Виж колко добре помниш дати!
– Та това са най-важните дати в живота ми! Никога няма да ги забравя! Като рождените дати на децата ми и датата на сватбата ми. Пък и това беше първото отпътуване, първата раздяла.
Помня дори деня и часа. С Мохамад си отиде частица от сърцето ми. Тогава бях още млада, а и бях улисана с грижи по другите деца. Имах един куп задължения. Волю-неволю животът ме завъртя. Но болката дори за миг не ме напусна.
Чичо повиши глас, размаха ръце и с патос изрецитира:
Ей, Саади, Пророкът е казал: "Любовта към родината е неотделима от вярата." Но трябва ли да умреш в страдания, защото си роден тук?"
Из книгата

Романът Тези, които останаха и онези, които заминаха (2022), разглеждащ темата за разпръснатите по света ирански семейства, все още чака разрешение за отпечатване от Министерството на културата и ислямската ориентация на Иран. Преводните права на романа са откупени в Азербайджан, Испания, Норвегия, Румъния, Северна Македония и Франция.

Книгата е част от поредицата Отвъд на издателство Жанет-45.

"Красив и изпълнен с идеи роман… носител на огромно интелектуално и емоционално богатство."
Виктоар Видал-Вивер, библиотека La Manufacture (Роман-Сюр Изер, Франция)

"Книги като тази ни поднасят света. Те трябва да се вкусват с наслада."
The Irish Examiner

"Една сензация от Иран."
Dagbladet, Норвегия

"Чрез личностите на героите си писателката си пробива път през времето и през исторически събития, които много разказвачи не биха посмели дори да споменат. Закалена от изпитанията, на които е подложена по време на революцията, тя поема по пътя на своя съпруг - през телените мрежи, към днешната политическа кланица."
Hemlock Magazine, Иран

"Събужда колективните ни спомени и връща към живот онези, които отдавна сме забравили."
Universe of Books, Иран

"Сании дава глас на всички ирански жени, затворнички и жертви на обичаите и на домашното насилие, жени, малтретирани от страна на мъжете. Женските образи на Сании са съвременни героини, който се борят за човешките си права, дори това да коства живота им."
Cultura, Италия

"Възхитителен и искрен. Смел и прям портрет на несправедливостта, така майсторски написан, че нито един потиснически съд не може логически и открито на забрани публикуването му."
Bokhara Magazine, Иран

Паринуш Сании е родена през 1949 г. в гр. Техеран. Завършва психология в Техеранския университет. Печели стипендия в Калифорнийския университет, в който има възможност да защити докторат, но тогава избухва Ислямската революция и тя се прибира в родината си. В продължение на двайсет години е главен консултант на изследователски проекти към Министерство на образованието.

Именно естеството на професионалните ѝ задължения я подтиква към писателското поприще. Проникновен познавач на душевността на иранската жена, Сании използва резултатите от направените през годините проучвания в първия си роман Моята орис, отпечатан от издателство Рузбехан през 2003 година. Въпреки че е забраняван на два пъти по време на управлението на Ахмадинежад, той претърпява двайсет издания и се превръща в световен бестселър, преведен на английски, италиански, румънски и норвежки. В негова подкрепа се обявява и известната иранска общественичка и защитничка на правата на жените и децата Ширин Ебади, лауреат на Нобеловата награда за мир за 2003 г. През 2010 г. Моята орис става най-продаваната книга в Италия, а Паринуш Сании е удостоена с престижната литературна награда Джовани Бокачо за най-добър чуждестранен автор. Обхващащ пет размирни десетилетия от историята на Иран, Моята орис е забележителен разказ за приятелството и отдадеността, надеждата и страха и един необичаен поглед към иранското общество отвътре. Това е викът на всички ирански жени, които не желаят повече да бъдат жертви.

Паринуш Сании е автор и на още три романа. Вторият, Бащата на другия, дори надминава по популярност Моята орис в Иран, а четвъртият Тези, които останаха и онези, които заминаха (третиращ темата за разпръснатите по света ирански семейства) все още чака разрешение за издаване от Министерството за ислямска ориентация.

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com