Номинирана за "Ман Букър" 2011. Майката на мъртвото момче пазеше кръвта. Искаше тя да си остане там, личеше си. Дъждът напираше да плисне и да я измие, ама майката нямаше да му даде. Дори не плачеше, просто стоеше скована и озверяла, все едно това ѝ беше работата - да подплаши дъжда обратно горе в небето. Един гълъб се оглеждаше за манджа. Нагази право в кръвта. Даже и той беше тъжен - личеше си по това, където очите му бяха целите розови и мъртви.
Цветята вече бяха клюмнали. Имаше снимки на мъртвото момче с униформата от училище. Пуловерът му беше зелен.

"Моят пуловер е син. Моята униформа е по-хубава. Единственото лошо ѝ е вратовръзката, много боде. Мразя да ме боде така.
Аз с мъртвото момче бях приятел само наполовина, не го виждах много често, защото беше по-голям и не ходеше в моето училище. Той можеше да кара колело без ръце и даже не ти се искаше да падне. Казах наум една молитва за него. В нея се казваше само съжалявам. За друго не се сетих. Престорих се, че ако гледам достатъчно дълго и силно, мога да накарам кръвта да се раздвижи и да се върне обратно във формата на момче. Така щях да го съживя. Случвало се е и преди, там, където живеех, имаше един вожд, който така съживи сина си. Това беше отдавна, преди да се родя. Честно, било е чудо. Този път не стана."
Из книгата

Стивън Келман е роден в Лутън през 1976. Учи маркетинг в "Университета на Бертфърдшър". Работи в завод като оператор склад, в местната администрация и в областта на маркетинга преди да се отдаде на писателска работа през 2005. Докато търси издател за първия си роман, "Английски за гълъби", Келман е на практика безработен. Романът се превръща в сензация далеч преди да е достигнал рафтовете в книжарниците - за правата наддават 12 от най-големите английски издателства, а Келман е обявен за следващото голямо име на английската литература.
След излизането си през 2011 г. "Английски за гълъби" печели серия от номинации: за "Ман Букър", за "Desmond Elliott Prize", за наградата "Гардиън" за дебют, а също така за наградата "Дебютант на годината" и за "Galaxy National Book Awards".

"Изпълнена с енергия, хумор и съчувствие, "Английски за гълъби" е смазващо тъжен роман, който ще ви накара да се смеете с глас... Нито е възможно, нито е желателно да се пише лековато или лекомислено за престъпленията с хладно оръжие, и това не се случва в Английски за гълъби, въпреки всичките му хумористични моменти. Това, което се случва, обаче, е че темата се разделя с патоса и мелодрамата, за да се срасне със среда, в която доброто и катастрофалното, смешното и злото съществуват рамо до рамо... Звучи перверзно да описваме "Английски за гълъби", с всичката пролята кръв и съсипани животи в нея, като оптимистична книга, но колкото и да е странно, тя е именно такава."
Алекс Кларк, The Guardian

"Романът на Стивън Келман стъпва на силно въздействаща история, бързо развиващ се сюжет и интригуващи герои. С помощта на честност, съпричастност и остроумие, той рисува жив портрет на една изключително пренебрегвана среда и коментира наболели социални въпроси. Книгата е ужасяваща, нежна и смешна."
Люис Джоунс, The Telegraph

"Силата на този роман не е в неразгаданото убийство. По-скоро е в това, че чуваме всички мисли на Хари, докато той се влюбва, говори на малката си сестричка или се изразява в типичния си, неповторим стил. Уличният жаргон, който използва... е жив и топлокръвен, той служи идеално на едновременно наивните му и проникновени възгледи по отношение на неща като религията и расите. Основният недостатък тук е и един от характерните моменти: Хари е изключително добре обрисуван единадесетгодишен, и колкото и да са симпатични да са той и неговите възгледи, понякога ти се ще просто да го потупаш по главата и да го пратиш да си играе."
Publishers Weekly

"Макар и интелигентно и наблюдателно, едно дете си остава дете и понякога на читателя му се иска да чуе гледната точка на възрастен човек. Но Келман пристъпва внимателно и с финес по повърхността на вниманието на Хари."
The New Yorker