Декор на желанията. Стихове

"За първи път съм тук.
Барът явно е квартален.
Поръчах плахо
на невярващ поглед зад тезгяха.
Той тихо промълви:
"Имате ли пари?
Напитки имам,
но доверието е нула.
Промени се клиентелата.
И хората.
Малко останаха добри."
Кимнах ...
Наля ми мълчаливо
и мълчаливо си говорехме.
От двете страни на барикадата.
Побелели, всеки в окопа."

"Има милиарди звезди,
но не всички светят.
Има милиарди жени,
но не всички топлят.
Има милиарди очи,
но не просълзяват
Има милиарди устни,
но има само едни,
които те целуват.
И това е любов."
Георги Якимов

Георги Якимов е роден през 1961 г. в Благоевград. Завършва ПГ „ Св. св. Кирил и Методий“ - бивша Солунска през 1979 г. След казармата работи като снабдител, полиграфист и още куп други неща. Дипломира се в ЮЗУ „Неофит Рилски", специалност Дефектология. Работи като учител в Дом Помощно Училище, Педагог в SOS Детски селища - Дрен и София. През 2019 се връща в родния си град и започва работа като педагог в Дневен център за деца с увреждания. В момента е безработен, очакващ пенсиониране. Първата му стихосбирка „Времена“ е издадена 2023 година. Втората книга е с разкази и есета - „Встрани от главната улица“, а третата Декор на желанията през 2026 г.

Орбел
София 1592
жк Дружба 1 бл. 25
orbel_nev@abv.bg

Ако днес
Ако като стрък на земята
Барът е скандално тих и празен
Безразборна нежност
Бели облаци конници
Бетоновотухлени сгради
Беше лято
Болят ме ръцете
В дългото очакване
Недостатъчни вече
В капаче на жълъд
В кьошето на таванския ъгъл
В някакви нови системи
В окото ми, зеленото
В окото на мъртвия
В очакване на нещо ново
В очите ти виждам мене
Воочлив е и мълчалив
В празната стая
В птичия говор
В ранната есен
В розов храст
Всеки ще остави следа
В таванската квартира
В тихолистните клони
Вулкан от чувства
Губя се във времето
Да подържа ръката ти в мрака
Да сме двама
Денят е сив и мрачен
До старата печка
Животът ни събира и разделя
Остана ми мъничко време
За първи път съм тук
На татко
Излетяха
Има милиарди звезди
Искам да те виждам
Колко късно те открих
Колко тихо докосват вълните
Красива и потайна е нощта
Между капките дъждовни
Мечтаех за щастливо утре
На мъждукаща свещ
Напукани устни
Наскита ли се
Не намерих твое отражение в Луната
Няма да ме разбереш
В този огън
Отново ще се мре
На пейка под стария кестен
Погледът, устните
Под веселия дъжд
По калдъръма на живота
Прегърнати вървим
През чепатите думи
Разпарчетосано живея
Притаявам дъх
Пусто, тихо и самотно
Премръзнали са устните, дланите, очите
Разсъблякох душата си
С жадно ненаситен поглед
Скрита между рафтове
Снежно е навън
Събуждахме се
Сънувам буден
Тази вечер съм сам
Харесах гласа ти
Ще изпия болката
Ще съградя затвора-храм
Ще те обичам и такава