Братя Карамазови. Луксозно издание

Фьодор Михайлович Достоевски Времетраене: 1:30 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Романът Братя Карамазови е един от най-ярките в творчеството на Фьодор Достоевски. В него характерната за Достоевски тема за страданието и просветлението е особено мащабно застъпена, а образите, които великият майстор е изваял с перото си, са се превърнали в емблематични за всяко поколение.

"Начевам животоописанието на героя мой, Алексей Фьодорович Карамазов, малко смутен. От какво именно: от това, че макар да наричам Алесей Фьодорович свой герой, все пак добре си давам сметка, че той съвсем не е голям човек, и поради това предвиждам редица неизбежни въпроси като: какво толкова забележително има у вашия Алексей Фьодорович, че сте го избрали за свой герой? Какво особено е извършил той? Кому е известен? Защо аз, читателят, трябва да губя времето си, за да изуча толкова факти от неговия живот?

Последният въпрос е най-решаващ, защото на него мога да отговоря само с това: Може би ще ви стане ясно от романа. Да, но ако като прочетат романа, хората не видят и не се съгласят, че моят Алесей Фьодорович е забележителен човек? Казвам това, защото го предвиждам със свито сърце. За мен той е забележителна личност, но много се съмнявам ще успея ли да докажа това на читателя."
Фьодор Достоевски

Книгата е част от поредицата луксозни издания Божествен дух на издателство Захарий Стоянов.

Фьодор Михайлович Достоевски е руски писател, публицист и мислител, един от класиците на руската литература. Той се счита за първия представител на персонализма в Русия. Неговото творчество изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през 19 век, а произведенията му се характеризират със силна морална насоченост. Едни от най-значимите му творби - романите "Престъпление и наказание", "Идиот" и "Братя Карамазови" са включени в списъка на 100^-те най-добри книги за всички времена през 2002 година. Голяма част от неговите произведения са многократно екранизирани и адаптирани за театър, балет и опера. Достоевски е почетен член на "Руската академия науките".

Фьодор Михайлович Достоевски е роден на 11 ноември 1821 година в Москва, Русия в семейството на лекар. Той е второ от седемте деца на Михаил и Мария Достоевски. Родът му произхода от литовско благородническо семейство от региона на Пинск. Родителите му отдават голямо значение на възпитанието му и още когато е 4-годишен майка му го научава да чете и пише от Библията. В ранна детска възраст те го запознават с руската литература в лицето на Николай Карамзин и неговите "Руски приказки", Александър Пушкин и Гаврил Державин, както и с английската и немска литература, съответно с Ан Радклиф и Фридрих Шилер. До 16 години живее в Москва, след което е приет в "Инженерното училище" в Петербург. Там Достоевски получава комплекс за малоценност спрямо по-изтънчените си съученици, като това чувство впоследствие се забелязва често в творбите му, особено в "Юноша". През 1842 година завършва военно-инженерния курс, с длъжност инженер-лейтенант. Остава да служи в Петербург, но други цели и стремежи го привличат неудържимо и той започва да се занимава с литература, философия и история. Година по-късно се заема с превода и издаването на произведението на Балзак - "Йожени Гранде". По време на обучението си често чете творбите, както на чуждестранни поети, като Гьоте, Корней, Балзак, Юго, Шекспир, така и на руските - Державин, Лермонтов, Гогол и Пушкин.

Достоевски започва да пише от средата на 40^-те години на XIX век, като първите му произведения са повлияни от реалисти и романтици като Дикенс, Балзак и Гогол. През 1844 година той пише първата си повест - "Бедни хора", която веднага след публикуването си се радва на изключителен успех и прославя автора. Основавайки се на традицията на физиологичния очерк, Достоевски създава реалистична картина на живота на "забитите" "по петербургските ъгли" жители, галерия на социални типове - от уличния просяк до "Негово превъзходителство". В следващата си повест "Двойник" (1845-1846 г.) писателят дава за пръв път психологичен анализ на разделеното съзнание, "двойнственост". Произведението не предизвиква голяма емоция, дори е обект на критики. По-късно се появяват и творбите "Унижените и оскърбените" (1861 г.), "Записки от мъртвия дом" (1862 г.), "Бели нощи" (1848 г.), като в последната се виждат черти от реализма на Достоевски, което го откроява от средата на писателите от т. нар. "натурална школа". Заедно с брат си Михаил работи в списание "Время", а по-късно в списание "Епоха". През този период той написва "Записки от подземието", които са определяни като "най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога". Не случайно писателят е смятан от мнозина за основоположник или пряк предшественик на европейския екзистенциализъм. Като изявен славянофил, националист и монархист, в творбите си Достоевски критикува буржоазията, предматериалистичния Запад и нихилизма.

След като умира брат му и съпругата му, Достоевски преживява тежък период, започва да играе рулетка и натрупва дългове. По това време той започва работа над романа "Престъпление и наказание" (1866 г.), в който се отразява целият сложен път на вътрешните му желания. Книгата пожънва голям успех, въпреки смесените отзиви на критиката, а през 1969 година е успешно екранизирана от режисьора Лев Кулиджанов. Приходите от творбата, възлизащи на 7000 рубли дори не са достатъчни за покриване на дълговете. Финансовите му затруднения го подтикват за около месец време с помощта на стенографката Анна Григориевна Сниткина, да напише книгата "Играчът на рулетка". Скоро след това занимава в чужбина: живее в Германия, Швейцария, Италия. В този период той работи над романите "Идиот" (1868 г.) и "Бесове" (1870-1871 г.), които завършва вече връщайки се в Русия. Романът "Идиот" е едно от най-сложните произведения на Достоевски. Трагичността му се свежда до това, че Мишкин (главният персонаж) намесвайки се в съдбата на другите персонажи, не успява никого да направи щастлив, не успява да победи вражеските сили, жертва на които се превръща и самият той. Книгата има няколко успешни екранизации, включително и японска, дело на талантливия режисьор Акира Куросава. В последните две години от живота си (1879-1880 г.), писателят създава може би най-значимата си, безсмъртна творба - романът "Братя Карамазови". Това е последната книга на знаменития автор, считана за неговото най-добро произведение и един от големите шедьоври на световната литература. Творбата е философски роман, разглеждащ етически проблеми като Бог, свободата на волята и морала. По нея са направени редица филми, сериали и театрални пиеси, базирани или вдъхновени частично от първоизточника.

Фьодор Михайлович Достоевски умира на 9 февруари 1881 година в Санкт Петербург, вследствие на изострено белодробно заболяване. Пълната със събития биография на писателя, показва, че той получава признание още приживе, но най-голям успех неговите творби получават посмъртно. Дори самият Фридрих Ницше признава, че Достоевски е единственият автор-психолог, който отчасти се превърна в негов учител.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

От автора
Историята на едно семейство

• Фьодор Павлович Карамазов
• Отървал се от първия син
• Вторият брак и вторите деца
• Третият син Альоша
• Старците

Неуместно събрание

• Пристигнаха в манастира
• Старият шут
• Вярващите жени
• Маловерната дама
• Буди! Буди!
• Защо ли живее такъв човек?
• Семинарист кариерист
• Скандалът

Сладострастници

• В помещението на прислугата
• Лизавета Смрадливата
• Изповедта на едно горещо сърце в стихове
• Изповедта на едно горещо сърце в анекдоти
• Изповедта на едно горещо сърце с краката нагоре
• Смердяков
• Словопрение
• На чашка коняк
• Сладострастници
• Двете заедно
• Още една пропаднала репутация

Изстъпления

• Отец Терапонт
• У баща си
• Разправя се с учениците
• У Хохлакови
• Изстъпление в гостната
• Изстъпление в малката къщурка
• И на чист въздух

Pro и contra

• Годеж
• Смердяков с китара
• Братята се запознават
• Бунт
• Великият инквизитор
• Засега още твърде неясна
• С умен човек е любопитно да се поприказва

Руският монах

• Старецът Зосима и гостите му
• Из житието на обозе почившия йеромонах стареца Зосима, съставено по неговите собствени думи от Алексей Фьодорович Карамазов
• Из беседите и поученията на стареца Зосима

Альоша

• Дъх на разложение
• Такава минута
• Лукчето
• Кана Галилейска

Митя

• Кузма Самсонов
• Копоев
• Златни рудници
• В тъмнината
• Внезапно решение
• И аз пътувам!
• Предишният и безспорен
• Бълнуване

Предварително следствие

• Началото на кариерата на чиновника Перхотин
• Тревога
• Ходене на душата по митарствата. Митарство първо
• Митарство второ
• Митарство трето
• Прокурорът хваща Митя
• Голямата тайна на Митя. Освиркан
• Показанията на свидетелите. Детето
• Отведоха Митя

Момчета

• Коля Красоткин
• Дечурлигата
• Ученик
• Жучка
• При леглото на Илюша
• Ранно развитие
• Илюша

Братът Иван Фьодорович

• У Грушенка
• Болното краче
• Дяволче
• Химн и секрет
• Не си ти, не си ти
• Първата среща със Смердяков
• Второ посещение при Смердяков
• Трета и последна среща със Смердяков
• Дяволът. Кошмарът на Иван Фьодорович
• Това го каза той!

Съдебна грешка

• Съдбоносният ден
• Опасни свидетели
• Медицинска експертиза и един фунт лешници
• Щастието се усмихва на Митя
• Внезапна катастрофа
• Речта на прокурора. Характеристика
• Исторически преглед
• Трактат за Смердяков
• Психология с пълна пара. Препускащата тройка. Финалът на речта на прокурора
• Речта на защитника. Тоягата има два края
• Пари не е имало. Грабеж не е имало
• Пък и убийство не е имало
• Прелюбодеи на мисълта
• Селяците не се дадоха

Епилог

• За миг лъжата стана истина
• Погребението на Илюшечка. Речта при камъка