"Преди най-голямото ми желание беше да имам напълно функционални крайници. Когато приех факта, че това няма да се случи, то беше изместено от желанието за оргазъм. От три години живея самостоятелно, ако не броим асистентката, която ми носи покупките, чисти и ме развежда напред-назад по лекари. Извоювах си тази свобода трудно и с много скандали, но в крайна сметка семейството ми се примири. Горките, от 25 години ме ползват за извинение да се задържат заедно. Не мога да си представя какво се е случило между тях през първите седмици, в които са останали насаме един с друг. Вероятно е трябвало да се запознаят наново. Засега я карат някак, може пък да им е харесало, въпреки че и двамата ми родители са страшно особени. Майка ми е от онези досадни жени, които обичат да командват всичко и всички. Единствените ѝ спокойни мигове са моментите, в които плете шапки, въпреки че няма кой да ги носи, понеже ѝ липсва усет към цветовете и обикновено са страшни шарении. Трупа ги в торби и ги прибира на тавана, сякаш някога биха потрябвали. Баща ми пък е от онези мъже, които от нищо не се интересуват. Той действа само и единствено от чувство за дълг и ярко нежелание да му се пили на главата.
Това, което ме дразни в тях повече от всичко е, че докато растях, виждаха в мен единствено деформираните ми крака. Всяка сутрин, когато се събирахме около масата на закуска, хвърляха бързи погледи, пълни с неудобство, сякаш за да проверят дали все още съм дефектна, дали не се е случило чудо и видиш ли, не съм се оправила. Но не за тях искам да говоря. Не. Това, което ме вълнува, са моите прекрасни мъже.
Всичко започна с разочарованието ми от сайтовете за запознанства. Опитите ми да срещна някого се проваляха в момента, в който отсрещният разбираше, че си уговаря двойна среща – с мен и с моята инвалидна количка. Плакала ли съм безбройни вечери? Отнесла ли съм тонове обиди? Можеш да си сигурна в това. Но един ден ме осени великолепна идея, докато Мария – асистентката, която споменах – мрънкаше за някакъв гардероб. Пуснала обява, че го подарява и няколко месеца – никой на хоризонта. После му сложила цена и още на следващия ден дошли да го вземат. „Хората обичат да си плащат. Иначе не се доверяват.“ Каза в заключение. И това ми даде нова перспектива над ситуацията ми. Изтрих приложенията, пълни със стотици претенции и си направих профил в сайт за компаньонки срещу заплащане. Качих свои снимки, описах кратко и ясно състоянието си и се оставих на вълнението."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
