"Започнаха да ги наблюдават на третия ден от медения им месец, макар че младоженците не знаеха. А и защо трябваше да знаят, защо дори да подозират? До този момент от краткия си щастлив живот не бяха извършвали престъпления, не бяха нарушавали договори, не бяха съдили никого и никой не ги беше съдил, не бяха участвали в подривни групировки, не бяха обиждали чужди правителства и не бяха оклеветили нито един човек. Вслушваха се в съветите на родителите си за важните неща и през последните две години бяха верни един на друг във всяко отношение. Произхождаха от почтени семейства, които им бяха дали добро образование. Кого биха могли да разгневят или провокират?
Посочи ги информатор от модерния им хотел на Левия бряг, който скоро щеше да получи за предателството си плик с равностойността на годишната си заплата. През голяма част от свободното си време той наблюдаваше безкрайния поток от туристи, привлечени от Града на светлината. Всяка седмица поне половината от осемдесетте стаи на хотела, където работеше, бяха заети от американци, много от които току-що сключили брак. Той държеше под око и други хотели. Щом имената им се завъртяха, след няма и едно денонощие ровене в интернет за Пол и Челси вече се знаеше повече, отколкото двамата биха могли да си представят. Но в този свят на безсрамно самохвалство не искаха ли те точно това? На пищната им сватба в Анаполис няколко дни по-рано присъстваха триста приятели и роднини. Десетки красиви снимки разказваха за събитието. Челси – стройна, с бронзов тен и изключително лъчезарна. Пол – в безупречно колосана бяла флотска униформа, също строен и със слънчев загар, с осанка на командир. И двамата цитираха наизуст сантиментални сонети, които обещаваха вечна любов, блаженство и много деца. Пол дори беше съчинил едно сладникаво стихотворение, което разплака Челси. Имаше и доказателство – снимка на сълзите ѝ в близък план! За своите последователи в социалните мрежи тя публикуваше ежедневно програмата на медения им месец в Париж, сякаш двамата бяха първата двойка в историята, предприела такова романтично приключение.
Екипът, който ги наблюдаваше, анализира програмата им и начерта съответните планове. Не им беше трудно да следят двамата влюбени, защото те съвсем ясно оповестяваха маршрута си, като и през ум не им минаваше да се озъртат през рамо. Те не откъсваха очи един от друг. За тях останалият свят не съществуваше. След всяко вълнуващо посещение на Лувъра, Айфеловата кула, „Нотр Дам“, „Сакре Кьор“ и тъй нататък продължаваха да се появяват снимки, а наблюдаващият екип ги съпоставяше с програмата на Челси. Младата двойка я изпълняваше прецизно и се стремеше да види колкото се може повече места по време на своето осемдневно вълшебно пътуване.
Според споделеното в социалните мрежи – ограничено, естествено, до подбрана група последователи, но абсурдно лесно за хакване – Челси се влюбила в Париж на десет години, когато майка ѝ я завела там през лятото. Баща ѝ и неговите приятели лекари заминали на скъп екзотичен риболов в Аляска, а за отмъщение майка ѝ се обадила в туристическата агенция. Момичетата прекарали една седмица в малък бутиков хотел, за който се говорело, че бил любимият на Лорън Бакол, с часове обикаляли улиците, а следобед пиели чай във вътрешния двор. Когато туристическите атракции ставали прекалено оживени, двете отивали в Люксембургската градина, където сядали на сянка край езерото и четели книги за Париж. В училище Челси се записала във всички курсове по френски език и часове наред гледала видеа. През втората си година в колежа се класирала за един семестър в чужбина и буквално живеела в Сорбоната. Докато другите американски студенти общували предимно помежду си и избягвали да говорят на френски, тя прекарвала уикендите с новите си френски приятели и техните семейства. Не претендирала, че говори езика свободно, но го владеела доста добре и се стремяла да го усъвършенства."
Из книгата
