Да четем Далчев

Сборник от научна конференция по случай 100 години от рождението на Атанас Далчев.
Атанас Далчев не е от често честваните големи български поети. Но за сметка на това е от четените. Той се явява най-неинституционализираният наш класик, а оттук и най-четивният, най-изкушаващият към следващи интерпретации. И 100 години след рождението си Далчев продължава да интригува, да поражда загадки и тълкувания, за което свидетелства настоящият сборник. Снимката на корицата е всъщност картичка от Преспанските езера (Гърция). Сред комплект цветни фотографии от онези места имаше и няколко репродукции на по-стари черно-бели снимки без посочена година, напълно анонимни. И на една от тях българското око разпознава... Далчев. Той или някакъв негов двойник, копие на образа от късните му фотографии. Дали през 70-те е пътувал до Гърция? Може би към края на живота си е ходил да види родния си Солун и после е продължил на северозапад да посети някой далечен роднина или просто да се полюбува на езерата. А може би човекът от снимката е един друг, възможен Далчев, избрал да прекара там старините си, инкогнито, далеч от големия град, сред природата и местните хора, и дори щракването на случайния фотограф не е нарушило новата му анонимност. Можем само да се надяваме, че този сборник ще бъде едно успешно приближение към убегливата фигура на Далчев.

Нов български университет
София 1618
кв. Овча купел, ул. Монтевидео №21
vruseva@nbu.bg