Гюлсерен е млада жена, която е загубила баща си и живее с майка cu и сестра си, които се отнасят към нея като към прислужница. Майка ѝ продава тяхно имение на известния писател Неджип Кунтер. Романистът се премества в запуснатата вила и намира до камината личния дневник на Гюлсерен. Четейки го, той се изпълва с любопитство и състрадание, карайки го да се впусне в необичайни действия с надеждата да я намери.
Гюлсерен и Неджип се срещат случайно и между тях започва любовна история. Сестра ѝ обаче също желае да притежава Неджип...
"Тя вдишваше дълго аромата на увивните рози, катерещи се по стената. Тези рози бяха част от нейния живот. Тънките клони опасваха къщата като собствените ѝ ръце. След днешния ден собствените им ръце щяха да паднат настрани, безпомощни и слаби, но розите щяха да продължат да обграждат къщата с цялото си великолепие и щяха да живеят със силата, бликаща от тази почва. Сила, бликаща от почвата! Но... Не може ли такава сила да извира от сърцето ѝ? Сила, която да я поддържа жива... И... Сила, която да я направи щастлива... Тъй като тя обичаше, с огъня, който тази любов ѝ даде, можеше да бъде по-силна от силата на земята, за да я поддържа жива. Защо човек да не изпита това? Защо тя да не използва магията на женствеността? Защо да не се опита да го накара да я обича?"
Из книгата
Муазез Тахсин Берканд (1899 - 1984 г.) е една от най-известните писателки в съвременната турска литература. Работила е като учител по турски и френски език в Турция и Ливан, а след това като преводач в различни компании. Публикувала е голям брой романи, статии и други. Книгите ѝ се радват на широка аудитория и част от тях са филмирани. Главните герои са жени, като основна тематика са най-вече емоциите и любовта. Най-популярни са романите ѝ Под боровете, Младата дама, Увивни рози и други.