Кучето на Персефона. Поезия

"Виолета Кунева пише с хладна и меланхолна острота, зад която бушува енергия и страст. Още с първата си книга Почти всичко е наред тя стана разпознаваем глас сред съвременната ни поезия, защото я занимава смисълът, а не фалшивата ефектност. В новата ѝ стихосбирка Кучето на Персефона този глас звучи още по-уверено, зряло, твърдо, но умее и да обезоръжава, защото в себе си таи нежност и мекота. Животът в нейната поезия тупти в своята пълнота: с любовта и със страха, с копнежа и болката, с победите и провалите, с края на света и неговото ново раждане."
Силвия Чолева

"Светла поезия, родена от грижа, добронамерено подострена ирония и обич, която не си затваря очите за безмилостния всекидневен ад. Топла и утешителна поезия, превързваща рани и даряваща сила и надежда."
Стефан Иванов

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Няколко пъти отидох в галерията
Мое тяло
Издирва(ш) се
Картичка от ада
Усърдието
Мечтата на ангела
Опитомяване
За отговорността да имаш красива градина
Memento mori
Всичко забравено съществува
Зачеване на пролетта
На входа на ада
Разбира се че вселената се разширява
Рамо до рамо с кучета пияници и деца
Не си от онези
Драги зрители
След потопа
Благословена да е храната
Сувенири от ада
Да си играем на големи
Ти знаеш
Кучето ми Ад остарява
Мой добричък страх
Излизам на арената на любовта
Нямо кино
Дишай
Дръж демоните си далече
Когато се върнах
Вървя по картата на метаморфозите
Ало
Когато ми казваш обичам те
Мога да позная
Ето те в ръцете ми
Влизаш в мен като музей
Шагал
Откакто свършиха клопките на страха
Преселване на раните
Каква касапница
Губим минутите
Понякога чертая вечерта
Моля за вашите аплодисменти
В следващия абзац
Някаква незначителна
Morituri te salutant
Скоро ще се стъмни
Хепиенд
Бъдни вечер
Великден
Обезвреждаме думите като ги повтаряме
Ето че идва времето
Изпращаме посланици в долната земя
Ако някой попита за нас
Преди да паднем
Признаване на гравитацията
От светлата страна на тленността
План за бягство
Битка със снега
Да вярвам ли в чудеса
И сега
На дъщеря ми