Зовът на кукувицата

Зовът на кукувицата Робърт Галбрейт Времетраене: 0:50 мин. Джоан К. Роулинг (Робърт Галбрейт) Времетраене: 1:50 мин. Копринената буба Робърт Галбрейт Времетраене: 0:45 мин. В служба на злото Робърт Галбрейт Времетраене: 0:35 мин. Смъртоносно бяло Робърт Галбрейт Времетраене: 1:05 мин. Тревожна кръв Робърт Галбрейт Времетраене: 1:11 мин. Вакантен пост Дж. К. Роулинг Времетраене: 0:40 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Когато супермодел с купища проблеми пада от заснежения балкон на своя апартамент в Мейфеър, богаташкия център на Лондон, всички решават, че става дума за самоубийство. Само брат ѝ не е убеден в това и се обръща към частния детектив Корморан Страйк с молба да разследва случая. Страйк е ветеран от войната, травматизиран както физически, така и психически, а животът му в момента е пълен безпорядък. Това разследване му хвърля спасителен финансов пояс, но цената, която плаща в личен план, е твърде висока: колкото повече дълбае в сложния свят на младия модел, толкова повече се сгъстяват тъмните краски около него и ужасни опасности го дебнат отвсякъде...

Зовът на кукувицата е забележителен роман - завладяваща, елегантна криминална история, която ни потапя в атмосферата на Лондон - от притихналите улици на Мейфеър до съмнителните кръчми в Йист Енд и оживлението в Сохо. Това е първият криминален роман на Дж. К. Роулинг, пишеща под псевдонима Робърт Галбрейт, възхваляван от критика и публика и въвеждащ Корморан Страйк като главен герой на очаквана поредица.

"Страйк бе прекарал ранния следобед в сградата на Студентския съюз на Лондонския университет, където благодарение на това, че мина решително и с намръщено лице покрай рецепцията, беше се добрал до помещението с душовете, без някой да го спре или да му поиска студентска карта. След това бе изял корава кифличка с шунка и блокче шоколад в кафето. После се бе лутал, зашеметен от умора и често палейки цигара, между евтините магазини, в някои от които влизаше да си купи с парите на Бристоу малкото вещи от първа необходимост, нужни му сега, след като вече бе лишен от легло и изхранване. В привечерните часове вече се намираше в италиански ресторант с няколко големи, струпани около него кутии, седнал до бара и отпиващ от бирата си, почти забравил вече защо му се налага да убива времето.

Беше почти осем, когато се върна в офиса си. Това бе часът, в който Лондон му се струваше най-привлекателен; работният ден беше свършил, прозорците на пъбовете светеха уютно подобно на скъпоценни камъни, улиците бяха пълни с живот, неуморно вечните стари сгради, омекотени от уличното осветление, пораждаха странно чувство на успокоение. Виждали сме много като теб, сякаш мълвяха те утешително, докато той куцукаше по Оксфорд Стрийт, понесъл сгъваемо походно легло. Седем и половина милиона сърца биеха в непосредствена близост в този оживен стар град и със сигурност много от тях бяха далеч по-тежко ранени от неговото. Докато крачеше уморено покрай затварящите магазини, а небето над него придобиваше цвят на индиго, Страйк откри утеха в мащабите на града и в анонимността му.

Оказа се истинско приключение да качи походното легло по металното стълбище до втория етаж и когато стигна пред вратата, надписана с името му, болката в края на десния му крак вече беше непоносима. Облегна се за момент на вратата, като пренесе тежестта на тялото си върху левия крак, и се загледа в стъклото, което се замъгляваше от запъхтяното му дишане.
– Нещастник дебел - наруга се на глас. – Изфирясал дърт динозавър.

Обърса потта от челото си, отключи вратата и премъкна през прага разнообразните си покупки. Във вътрешния кабинет избута бюрото встрани, опъна леглото, разви спалния чувал и напълни евтиния чайник на умивалника в помещението извън стъклената врата.

Вечерята му от нудли още беше в опаковката, беше я избрал, защото му напомняше за войнишкия порцион, който носеше в раницата си. Той бе вкоренил дълбоко у него асоциацията за бързо затопляна рехидратирана храна и импровизиран подслон за преспиване, които автоматично го караха да посяга за оръжието си. Когато водата в чайника завря, той я сипа направо в кутийката и изяде рехидратираната паста с пластмасова лъжичка от университетското кафене, седнал на канцеларския си стол, отправил поглед надолу към почти пустата пряка, отвъд която в сумрака гърмеше потокът от превозни средства по голямата улица, и заслушан в отривистия ритъм на бас китарата от 12 Бар Кафе два етажа по-надолу.

Беше спал и на по-лоши места. Преживял беше каменния под на многоетажен паркинг в Ангола, бомбардираната металодобивна фабрика, където бяха опънали палатки и където на сутринта изкашля черни сажди. Най-лошо от всичко беше усойното общежитие в Норфък, където майка му беше дотътрила него и една от полусестрите му, когато бяха съответно на осем и шест години. Спомняше си лишените от удобство болнични легла, в които бе прекарал месеци, разните места за самонастаняване (отново с майка му), мразовитите гори, където бе лагерувал по време на армейски учения. Колкото и примитивно и непредразполагащо да изглеждаше походното легло под едничката гола крушка, то беше луксозно в сравнение с всички тях.

Актът на пазаруване на нужните му неща и вкарването им в употреба събудиха у Страйк стария войнишки навик да свърши онова, което трябва, без въпроси и без оплаквания. Изхвърли в боклука опаковката на нудлите, включи лампата и седна зад бюрото, където Робин бе прекарала по-голямата част от деня. Докато събираше компонентите за новото досие - папка с твърди корици, бели листове и кламери; бележника, в който беше записал разговора с Бристоу; туристическата брошура от Тотнъм; визитката на Бристоу, - забеляза реда в чекмеджетата, липсата на прах по монитора, отсъствието на празни чаши и боклуци и едва доловимия аромат на парфюм Пледж. Умерено заинтригуван, той отвори кутията с пари за дребни разходи и откри в нея бележка с прилежния закръглен почерк на Робин, уведомяваща го, че ѝ дължи четирийсет и два пенса за шоколадовите бисквити. Страйк извади от портфейла си четирийсет лири от онези, с които му бе платил Бристоу, и ги пусна в кутията; сетне му хрумна нова мисъл, отброи четирийсет и два пенса и ги добави отгоре.

После с една от химикалките, които Робин бе подредила грижливо в най-горното чекмедже, Страйк започна да пише бързо и с лекота, като първо постави датата. Откъсна бележките от разговора с Бристоу и ги прикрепи към досието; записа всички стъпки, които бе предприел дотук, включително обажданията до Анстис и Уордъл и номерата на телефоните им (подробностите за другия приятел обаче, който предостави полезни имена и адреси, не бяха включени в досието).

Накрая, преди да сложи папката на мястото ѝ най-вдясно на рафта, Страйк постави сериен номер на новия си случай и го записа заедно с обозначението Внезапна смърт, Лула Ландри на гръбчето.

Сега най-после отвори плика, който според Бристоу съдържаше съществените следи, пропуснати от полицията. Почеркът на адвоката, четлив и плавен, се лееше в плътно изписани редове. Както беше обещал Бристоу, съдържанието се отнасяше главно до действията на мъжа, когото той наричаше Бягащия.

Бягащия бе висок чернокож мъж, чието лице беше скрито от шал и който се появяваше на запис от камера в късен автобус, движещ се от Айлингтън към Уест Енд. Беше се качил на този автобус около петдесет минути преди Лула Ландри да умре. След това бе показан на запис от охранителна камера в Мейфеър да се движи по посока на дома на Ландри в един часа и трийсет и девет минути. Беше спрял пред камерата и очевидно се консултираше с листче хартия (евентуално за адрес или упътване, услужливо бе добавил Бристоу в бележките си), преди да се придвижи извън обхвата. Запис от същата камера малко по-късно показваше Бягащия да спринтира в обратна посока покрай камерата в два часа и дванайсет минути и да излиза извън обхвата."
Из книгата

Робърт Галбрейт е псевдоним, който използва английска писателка Джоан К. Роулинг, която придобива световна слава с фантастичната поредицата за Хари Потър и сензационния роман за възрастни "Вакантен пост". Впоследствие започва да пише криминални романи, които печелят одобрението на критиката и превръщат авторката в една от най-известните, обичани и четени съвременни писателки. Носител е на литературната награда "Хюго".

През април 2013 година писателката публикува първия си криминален роман "Зовът на кукувицата" под псевдонима Робърт Галбрейт - име, неизвестно до този момент в писателските среди. Три месеца след появата на книгата псевдонимът на писателката е разкрит, след изтичане на информация от членовете на нейния юридически екип. След като става публично достояние, че Робърт Галбрейт в действителност е не кой да е, а самата Джоан Роулинг, продажбите на романа още същия ден светкавично се вдигат. "Зовът на кукувицата" поставя началото на уникална поредица трилъри, в които главни действащи лица са частният детектив Корморан Страйк и неговата прекрасна асистентка Робин. В книгата те са изправени пред разследването на сложен случай - смъртта на известен модел. Всички подозират, че става въпрос за самоубийство, но братът на момичето не вярва в това и наема Страйк, за да разбере какво се е случило в действителност в онази снежна нощ, в която сестра му пада от балкона на апартамента си. Книгата е издадена с тираж от 1500 екземпляра, веднага печели сърцата на критиците, които наричат дебюта на Галбрейт "звезден". Читателите също са впечатлени от завладяващия разказ и не спират да отправят хвалебствени коментари за романа. Той се нарежда сред най-продаваните романи в САЩ, като изпреварва дори "Ад" на Дан Браун, който остава втори в класацията.

След феноменалния успех на "Зовът на кукувицата" през 2014 година излиза романът "Копринената буба", който отново ни среща с бившия ветеран от войната и настоящ частен детектив Страйк и находчивата Робин. Този път детективът разследва изчезването на писателя Оуен Куайн, като авторката се концентрира върху интригите, съпътстващи издателския бизнес. Книгата жъне голям успех и също се превръща в световен бестселър, който успява да подлуди цял свят с оплетения си сюжет, сухия хумор, наслоен по страниците, и разбира се, със свръхизвестния си автор, който, макар и разконспириран, продължава да държи на своето и да се представя под псевдоним.

През октомври 2015 година излиза третата книга от любимата поредица за частния детектив Страйк - "В служба на злото". Този роман се очертава доста по-мрачен и интригуващ. Самата авторка споделя пред "BBC", че това е най-страшната ѝ книга и въпреки че я е писала с голямо удоволствие, постоянно е сънувала кошмари по време на работата си над нея.

С поредицата си от успешни криминални романи Джоан Роулинг, излиза от стереотипа на детска писателка и доказва себе си като автор, владеещ до съвършенство тънкостите на трилъра.

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg