Основната част на изследването съдържа анализ на възгледите за децата и детската възраст на грамотни българи от XVII - XIX век, като подборът на авторите е определен от критерия наличие, в една или друга степен, на избистрени виждания по отношение на децата и детската възраст. Сред анкетираните автори са прочути учители-педагози, а също и хора, които не са практикували учителската професия, но са формулирали ясни разбирания по интересуващата ни тема.
Данните за това как е била живяна и как е била мислена детската възраст от българите през от XVII - XIX век позволяват да бъде представен един от важните аспекти на сложния и противоречив път на модернизцията на българското общество. Изнесените в книгата сведения показват как отношението към детето и детската възраст през десетилетията на навлизането на българите в буржоазната епоха отразяват по специфичен начин трудното оттласкване от традицията и непълнокръвното възприемане на ценностите на Новото време.
Книгата е опит за прочит на изворите на българската история през призмата на една сравнително нова дисциплина - историята на детството. Основните извори, на които се опира изследването, са текстове, съставени от грамотни българи от XVII - XIX век - прописки, спомени, автобиографии, съчинения с философско, педагогическо, нравоучително или религиозно съдържание, дневници, публицистични и художествени произведения, учебници и училищни помагала, ръководства за отглеждане и възпитаване на деца, медицинска книжнина, училищни правилници, календари, пътеписи и агиографски паметници.
Българската книжовна продукция от XVII - XIX век, посветена на темата за детето, както и начините на изживяването на детската възраст от българите, са продукт на своеобразен синтез от фактори, сред които особено значима е ролята на културно-историческото наследство на Античността, Средновековието, Реформацията и Просвещението на Европа, налагаща да бъде направен кратък преглед на това - как е живяно и как е мислено детството в Европа през онези епохи.
Проф, д.и.н. Надя Данова е историк, специалист по история на балканските народи (XV - XIX век), работила в Института за балканистика с Център по такология към Българската академия на науките. Автор е на множество изследвания и документални издания, между които Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век (1980), Константин Георгиев Фотинов е културно и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век (1994), Иван Добровски в перспективата на българския XIX век (2008), България и българите в гръцката книжнина (XVII - средата на XIX век) (2016).
Начало 
Рейтинг: 9.33 / 3 гласа 
