"Въобразете си, че вие сте пътник и че влазяте пръв път в тоя трендафилен град. Гледайте добре. Аз ви уверявам, че първите ваши впечатления ще бъдат обворожителни.Едва ли може да се каже, че някъде красотата на Казанлък е описана по-добре, отколкото в известното произведение "Маминото детенце".
Захваща се майската пролет, дърветата се накитват с нежни и крехки листенца, полето се покрива с цветя, славеи сладко пеят, пиленца чуруликат на дясно и на ляво, всичко става весело, мило и прекрасно, даже и воздухът се напълва с някаква си успокояваща безметежност; а между всичко това, като Венера между своите нимфи, се червенеят трендафиловите градини и употребяват всичките си усилия да погъделичкат носовете ни, да изнесат на вид своите свърхестествени прелести и да ни покажат своето превъзходство в природата..."
Всеки българин е наясно, че творбата е дело на великият поет, писател и народен герой Любен Каравелов. Роден е на дата 7 ноември, а годината е била около 1834. Израснал е в заможно семейство и имал трима братя (сред които българският политик Петко Каравелов) и три сестри. Каравелов учи първоначално в килийно училище при поп Никита Вапцилката, а по-късно в училището на Христо Пулеков по взаимоучителния метод, т.е. да се учи като преподава на съучениците си. След откриването на първото българско класно училище от Найден Геров в Копривщица през 1846 г., Каравелов става негов ученик, където изучава българска история, физика, геометрия, география и др. предмети.
Бащата на Каравелов много е държал той да бъде образован и затова на няколко пъти го е карал да ходи да учи в различни градове и дори държави. От 1850 година е изпратен от баща си да учи 2 години в гръцкия гимназион. Две години по-късно се мести в училището на Геров в Пловдив, където за първи път се запознава и чете някои съчинения от руска литература. През 1854 г. взима Любен със себе си, за да му помага в джелеплъка (с две думи снабдяване на пазарите, армията и двореца с месо и месни продукти). Така, обикаляйки почти цялата Османска империя, известният български поет и национален герой се запознава с бита, неволите и страданията на българите. През 1956 г. се мести да живее в Цариград, където се заражда интересът му към политически въпроси от Кримската война, фолклорът и етнографията.
Просветна дейност
Любен Каравелов е живял и е работил заедно с българите Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Васил Попович, Нешо Бончев и др. През 1959 г. образуват българската дружина "Братски труд", а на следващата година издават списание, което носи същото име. В него Каравелов печата и първите си стихотворни опити, а именно: "Загорец", "Желание", "Пастир" и революционната статия "Славяне в немско". Участва в студентските вълнения през 1861 г. и бива последовател на руските революционни демократи като влиза в техен забранен кръжок, в резултата на което е поставен е под полицейски надзор.
През 1867 г. е принуден да напусне Русия, затова се мести в Сърбия, откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. Там той се жени за Наталия Петрович, с която живее до края на живота си, но двамата нямат деца. В началото на май 1869 г. пък се установява в Букурещ с намерение да редактира в. "Отечество", но в последствие се оказва от длъжността. По-късно същата година издава в. "Свобода", където пръв помощник му е Христо Ботев. Вестникът е орган на БРЦК, преименуван впоследствие на "Независимост". Едновременно с това Любен Каравелов поддържа тесни отношения и с Васил Левски и с революционната организация. През 1872 г. Каравелов е избран за председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Освен това той искрено и с все сърце посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (БКД), което днес е известно като Българска академия на науките (БАН).
През 1878 г Любен Каравелов се установява се в Русе, но здравословното му състояние се влошава, а на 21 януари 1879 г. умира от туберкулоза. Погребан е тържествено от българската общественост, от представители на руската власт и на други славянски народи.
През 1867 г. е принуден да напусне Русия, затова се мести в Сърбия, откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. Там той се жени за Наталия Петрович, с която живее до края на живота си, но двамата нямат деца. В началото на май 1869 г. пък се установява в Букурещ с намерение да редактира в. "Отечество", но в последствие се оказва от длъжността. По-късно същата година издава в. "Свобода", където пръв помощник му е Христо Ботев. Вестникът е орган на БРЦК, преименуван впоследствие на "Независимост". Едновременно с това Любен Каравелов поддържа тесни отношения и с Васил Левски и с революционната организация. През 1872 г. Каравелов е избран за председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Освен това той искрено и с все сърце посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (БКД), което днес е известно като Българска академия на науките (БАН).
През 1878 г Любен Каравелов се установява се в Русе, но здравословното му състояние се влошава, а на 21 януари 1879 г. умира от туберкулоза. Погребан е тържествено от българската общественост, от представители на руската власт и на други славянски народи.
"Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори!"
