Етюди по народопсихология на българина

"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите деди - цялата тази (несъмнено много искрена) пледоария не се отнася за един народ, а за определени феномени в поведението на един народ в определено време и място. Примерно, когато Аспарух е минал Дунава със своето население, това е един психологически момент с изява на определени качества, които исторически не могат да се повторят. Но това не значи, че това са качества на този народ завинаги. Защото днес, когато се обръщаме към изучаване на българската психика, не можем да кажем абсолютно нищо позитивно. Никъде не срещаме масово поведение на достойнство, на човешки характер, на убеденост. В цялото поведение на т. нар. народни маси има една огромна адаптация, консуматизъм от утопичен вид, който материално, икономически не се осъществява, но непрекъснато се осъществява психически."
Из книгата

Владимир Свинтила 1926 - 1998 произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма.

Владимир Свинтила (псевд. на Владимир Георгиев Николов) е роден на 29.04.1926 г. в София. През 1949 г. е изпратен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ Св. Климент Охридски (1952 г.). Пише литературно-критически и публицистични съчинения в твърде широк спектър, публикува по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство, народопсихологията, българските национални традиции и други. Познавач на много съвременни и древни езици, Свинтила превежда от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки, латински език. Негово дело са преводи на Сонети (1956) на Шекспир, Песни и поеми (1957) на Р. Бърнс, драми на Шекспир, Б. Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн. Умира през януари 1998 г.

Един от неколцината представители на модерната антикомунистическа литература в България.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Иван Хаджийски - системата
Раждането на българската психика
Илюзорностите на българската психика. Наивният универсализъм и антиисторичността на българите
Идеята за равенството сред българите
Развратителното въздействие на администрацията върху духа
Генералната мерзост на българския живот
Клеветата - една българска особеност
Носителят на модерната социална психичност
Буржоазните прагматики. Метрията
Централното историческо място на буржоазията
Просветителството и митът за здравия разум
Буржоазните прагматики - ораторията
Етатизацията и юридизацията
Адмирацията
Историческият стоицизъм