Българският свят

Националният свят се проявява и въплъщава не толкова в събития, колкото в отношение към моралните категории, властта, взаимоотношенията между хората, любовта и омразата, страха и героизма. Националната литература е изразителката на нацията и националния свят, тяхно естетическо самопознание. Като такава тя е много повече от съвкупност от писателите и произведенията им. Литературата е йерархически подредена система от естетически стойности и създаващите ги субекти. Тя е функция на обществото и нацията, а не е игра на въображението. Да, в литературата, както във всяко изкуство, може да се види картината на действителността. Но в нея и зад нея трябва да се открие същността. Необходимо е да се види смисълът на всичко това, а да не се остава до видимата повърхност.

Тази книга е първи опит в нашето литературознание за въведение към историята на българската литература като история на българския свят.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

История на националната литература като история на националния свят
Първа част

• Българския свят и неговия разум
• Българската историческа съдба. Има ли български алгоритъм
• Държавата, властта, ние
• Революциите в България

Втора част

• Представата за историята през Възраждането. Г. С. Раковски
• Църковният въпрос. Петко Р. Славейков
• Българското възраждане и национално-освободителните борби като проявление на колективистичното съзнание "Под игото"
• Новата социална душа в българския свят. Христо Ботев
• Обуржоазяване на българския свят и разпадът на колективистичното съзнание. Драмите на Петко Ю. Тодоров
• Образът на разпадналото се общество. "Бай Ганьо"
• Героят и героичното. Потребността от герой в българския свят
• "Епопея на забравените" от Иван Вазов
• Захарий Стоянов и неговият герой в българският свят
• Васил Левски и митологиите на българският свят
• Страданието в българският свят. поезията на П. К. Яворов
• Българската идея за свобода след Освобождението. Елин Пелин
• Грях, възмездие и покаяние в колективистичното общество. Йордан Йовков
• Европа, европеизирането и българският свят. Гео Милев
• Българският свят извън революцията. Атанас Далчев
• Теоретичното самоосмисляне на българският свят. "Оптимистична теория за нашият народ"
• Българският свят в революцията. Никола Вапцаров
• Чудото и проклятието на града. Александър Вутимски и Богомил Райнов
• Увеличаване мащаба на българският свят. Любомир Лавчев
• Какво означава "българско" през 60-те години на ХХ век? Цветан Стоянов
• Разпадът на колективистичното общество. Йордан Радичков
• Страхът и самотата. Борис Христов
• Подчиняване на нищото. Настъплението на постмодернизма. Виктор Пасков

Библеография