Александър Вутимски (1919 - 1943) като Алеко си отива напълно сам в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия. Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Годината е 1943-та.
Дарбата му е била достатъчно силна, за да пише в списание "Златорог" още от май 1939-а, когато няма двайсет. Известен повече със стиховете си, в този том са събрани неговите разкази и есета - книга, с която отбелязваме 100 години от рождението му.
"Може би в тези прекрасни есета Синьото момче, което е Вутимски, среща Синьото момче, което той винаги е искал да бъде. Срещата е не ... |
|
|
Това издание е несистематидиран подбор на предпочитаните стихове от роднините на Александър Вутимски.
Книжката представлява жест - жест на поклон, на уважение и обич. ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, което търси да се самоизрази, без да се съобразява с нищо друго - понякога дори с формата. Все едно на какво бяха посветени неговите стихотворения - на революцията и на очакваните светли дни или на собствената му участ, — те бяха винаги "лични", "интимни", говореха само за онова, което бе действителния му живот. Ако ги проследим хронологически, бихме написали без затруднения ... |
|
|
Новата книга от поредицата „Личен избор“ представя поета Александър Вутимски чрез подбрани от литературния историк и критик Божидар Кунчев негови стихотворения и поеми, приказки, есета и писма, както и фрагмент от повестта „Очите, които плачат“. Обширният предговор на Божидар Кунчев въвежда в същината на това творчество, завършено фактически преди повече от шест десетилетия, но продължаващо във времето на българската поезия с често превратни критически интерпретации. Вутимски като че ли е предчувствал тази превратност, защото в една от поемите си пише: „Умниците над мойте стихове (ще се усмихнат мъдро, ще отминат). „Поет ... |
