Летни деца. Разкази

"Първият въпрос, който се мярна, когато зачетох ръкописа на Ния преди година (мярна се, не го задържах, но той се върна, остана), беше: а не сме ли попаднали на едно от Онези деца? Попрочитала съм по нещо за тях в занимателно-мистичните страници на умерено жълтата преса - наричат ги деца индиго, кристални, звездни... Ненужно ги наричат. Познавам някои. Единственото общо помежду им е, че всяко едно е различно. Различна е Ния. Разказите ѝ. Направо си е чудо: в епицентъра на вихър от свръхусети, архетипни свързаности, въображение, създаващо светове - стои едно крехко момиче. Оказа се не крехко. През въпросната година, докато ходи на училище, печели конкурси и препрочита/дооглежда разказите си, преди да станат книга. Тя приема с разбиране "възрастни" мнения и поуки, например за "по-реални" развития, но остава вярна на своята си интуиция, на собственото си - как да го определя, може би - предзнание?
На добър час, Ния!"
Екатерина Йосифова