Българите в техните исторически, етнографски и политически граници

Атлас от 40 карти.

Изданието е с текстове на български, немски, френски и английски език. Издаден за първи път в Берлин от царската дворцова литография. Hof-Buch und teindruckerei Wilhelm Greve през 1917 г. в Берлин.

"Великата война бавно и плахо се приближава към своя край. Лойд Джордж бе прав, когато каза: че тази война е най-великата човешка катастрофа след потопа. Ала малко съмнение има, че тая война може да стане и най-великото благодеяние, което човечеството познава, ако тя успее да тури край на войните, или, поне, да даде на всички народи един дълготраен и мъчно нарушим мир. При едно само непременно условие: войната да свърши преди тя да е изтощила живите сили на воюващите, преди да е разточила техните народни богатства и преди да е компрометирала на цели десетилетия тяхното икономическо развитие. Напразни са заканите и заплашванията на някои държавници с една близка нова война: политическа или стопанска - след свършването на сегашната опустошителна война. И воюващи и неутрални така са уморени от войната, толкова са петимни да видят нейния край, тъй са жадни наново да вкусят благата на Христовия мир, щото било би невероятно и недопустимо да се предположи, че е възможно въвличането на някой народ в една нова скорошна война от каквото естество и да би била тя."
Д. Ризов

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de

Предговор от Д. Ризов, царски пълномощен министър в Берлин: Българите в техните исторически, етнографски и политически граници 679 - 1917. Атлас с 40 карти
Vorwort von D. Rizoff, Königlichen Bulgarischer Gesandten in Berlin: Die Bulgaren in ihren historischen, ethnographischen und politischen Grenzen. (Atlas mit 40 Landkarten)
Preface by D. Rizoff, Minister of Bulgaria in Berlin: The bulgarians in their historical, ethnographical and political frontiers. (Atlas with 40 maps)
Préface de D. Rizoff, Ministre de Bulgarie à Berlin: Les Bulgares dans leurs frontières historiques, ethnographieques et politiques (Atlas contenant 40 cartes)
Bibliographia

• Libri Germanici
• Libri Britannici
• Libri Gallici
• Libri Italici
• Libri Romanici
• Libri Bohemici
• Libri Serbici
• Libri Bulgarici
• Libri Polonici

Европа през времето на Каролингите
Europe at the time of the Karolingers
Europa zur Zeit der Karolinger
L'Europe à l'époque des Carlovingiens
Английски исторически карти на България
Historical English Maps of Bulgaria
Historische englische Landkarten Bulgariens
Des Cartes historiques anglaises de Bulgarie
България при Аспарух и Тервел
The map shows Bulgariq at the commencement of her existance as a State
Bulgarien zur Zeit des Asparuch and Terwel
La Bulgarie à l'époque d'Asparouh et Tervel
България при Крум и Омортаг
Bulgaria at the time of Krum and Omortag
Bulgarien zur Zeit des Krum und Omortag
La Bulgarie à l'époque de Kroum et Omortag
България при Пресиям и Борис
Bulgaria at the time of Pressiam and Boris
Bulgarien zur Zeit des Pressiam und Boris
La Bulgarie à l'époque de Pressiam et Boris
България при Симеон и Петър
Bulgaria at the time of Simeon and Peter
Bulgarien zur Zeit des Simeon und Peter
La Bulgarie à l'époque de Simeon et Peter
България при Самуил
Bulgaria et the time of Samuel
Bulgarien zur Zeit des Samuel
La Bulgarie à l'époque de Samuel
Охридската Патриаршия
The Patriarchate of Ochrida
Das Patriarchat von Ochrida
Le Patriarchat d'Ochrida
България при Асен I и Калоян
Bulgaria at the time of Assen I and Kalojan
Bulgarien zur Zeit des Assen I und Kalojan
La Bulgarie à l'époque d'Assen I et Kaloyan
България при Иван Асен II
Bulgaria at the time of Assen II
Bulgarien zur Zeit des Assen II
La Bulgarie à l'époque d'Assen II
България след 1355 година
Bulgaria after 1355
Bulgarien nach 1355
La Bulgarien après 1355
Етнографска карта на Шафарик (1842 г.)
Schafarik's Ethnological Map (1842)
Die ethographische Karte von Schafarik (1842)
La carte ethnographique de Chafarik (1842)
Етнографска карта на Ами Буе (1847 г.)
The Ethnological Map by Ami Boué (1847)
Die ethographische Karte von Ami Boué (1847)
La carte ethnographique d'Ami Boué (1847)
Етнографска карта на Давидович (1848 г.)
The Ethnological Map by Dawidowitsch (1848)
Die ethographische Karte von Dawidowitsch (1848)
La carte ethnographique de Davidovitch (1848)
Етнографска карта на проф. Дежарден (1853 г.)
The Ethnological Map by Professor Dejardin (1853)
Die ethographische Karte von Professor Dejardin (1853)
La carte ethnographique du Prof. Dejardin (1853)
Етнографска карта на Лежан (1861 г.)
The Ethnological Map by Lejean (1861)
Die ethographische Karte von Lejean (1861)
La carte ethnographique de Lejean (1861)
Етнографска карта на фон-Хан и Зах (1861 г.)
The Ethnological Map by Hahn and Zach (1861)
Die ethographische Karte von Hahn und Zach (1861)
La carte ethnographique de von Hahn et Zach (1861)
Етнографска руска карта (1867 г.)
The Russian Ethnological Map (1867)
Die russische ethnographische Karte (1867)
La carte ethnographique russe (1867)
Етнографска карта на Макензи и Ирби (1867 г.)
The Ethnological Map by Mackensie and Irby (1867)
Die ethographische Karte von Mackensie und Irby (1867)
La carte ethnographique de Mackensie et Irby (1867)
Етнографска карта на Проф. Ербен (1868 г.)
The Ethnological Map by Professor Erben (1868)
Die ethographische Karte von Professor Erben (1868)
La carte ethnographique du Prodesseur Erben (1868)
Етнографска карта на Елизе Реклю (1876 г.)
The Ethnological Map by Elisée Reclus (1876)
Die ethographische Karte von Elisée Reclus (1876)
La carte ethnographique d'Elisée Reclus (1876)
Етнографска карта на Киперт (1876 г.)
The Ethnological Map by Kiepert (1876)
Die ethographische Karte von Kiepert (1876)
La carte ethnographique de Kiepert (1876)
Етнографска карта на Синве (1877 г.)
The Ethnological Map by Synvet (1877)
Die ethographische Karte von Synvet (1877)
La carte ethnographique de Synvet (1877)
Етнографска карта на Сакс (1877 г.)
The Ethnological Map by Sax (1877)
Die ethographische Karte von Sax (1877)
La carte ethnographique de Sax (1877)
Етнографска карта на Славянското благотворително общество в Петроград (1890 г.)
The Ethnological Map by the Slavic beneficient Society of Petrograd (1890)
Die ethographische Karte von der slawischen Wohltätigkeitsgesellschaft in Petrograd (1890)
La carte ethnographique de la Société slave de bienfaisance à Petrograde (1890)
Етнографска карта на Канчов (1900 г.)
The Ethnological Map by Kantschoff (1900)
Die ethographische Karte von Kantschoff (1900)
La carte ethnographique de Kantchoff (1900)
Етнографска карта на българските професори (1915 г.)
The Ethnological Map by the Bulgarian Professors (1915)
Die ethographische Karte der bulgarischen Professoren (1915)
La carte ethnographique des professeurs bulgares (1915)
Българската Екзархия (1870 - 1912)
The Bulgarian Exarchate (1870 - 1912)
Das bulgarische Exarchat (1870 - 1912)
L'Exaechat bulgare (1870 - 1912)
България спред Европейската Конференция в Цариград (1876 - 1877)
Bulgaria according to the European Conference at Constantinople (1876 - 1877)
Bulgarien nach der europäischen Konferenz in Konstantinopel (1876 - 1877)
La Bulgarie d'après la Conférence Européenne de Constantinople (1876 - 1877)
България според Княз Черкаски (1877)
Bulgaria according to Prince Tscherkasky (1877)
Bulgarien nach Fürst Tscherkassky (1877)
La Bulgarie d'après le Prince Tcherkasky (1877)
България според Сан-Стефанския договор (1877)
Bulgaria according to the Treaty of St. Stefano (1878)
Bulgarien nach dem Vertag von St. Stefano (1878)
La Bulgarie d'après le Traitè de St. Stefano (1878)
България според Берлинския договор (1878)
Bulgaria according to the Berlin Treaty (1878)
Bulgarien nach dem Berliner Vertag (1878)
La Bulgarie d'après le Traitè de Berlin (1878)
Съединението на двете Българии (1885)
The Union of the two Bulgarias (1885)
Die Vereinigung beider Bulgarien (1885)
L'Union des deux Bulgaries (1885)
Картата на Спортната зона (1912)
The Map of the Disputes Territory (1912)
Die Landkarte des strittigen Gebietes (1912)
La carte de la Zone contestée (1912)
Балканския полуостров след войната с Турция (в 1912 - 1913 години)
The Balkan Map after the War against Turkey in 1912 - 1913
Die Balkanhalbinsel nach dem Krieg mit der Türkei in den Jahren 1912 - 1913
La Presqu'île Balkanique après la guerre avec la Turquie en 1912 - 1913
България според Букурещкия договор (1913)
Bulgaria after the Treaty of Bucharest (1913)
Bulgarien nach dem Bukarester Vertag (1913)
България в 1915 година
Bulgaria in the year 1915
Bulgarien im Jahre 1915
La Bulgarie en 1915