Другата Итака

За дома на литературата. Другата Итака е посветена на югославското литературно пространство и голяма част от есетата в нея са върху поетиката на авторите, които Людмила Миндова представя на българския читател и като преводач - Данило Киш, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун, Дубравка Угрешич... Защо есета? Есето е тъкмо жанрът, който напомня, че в сърцевината на литературното познание е да бъде опит...

В един ироничен вариант подзаглавието на Другата Итака би могло да бъде не за дома, а за дима на литературата. Историята носи толкова дим от изгорени книги, автори и читатели, че за такава ирония има твърде много и твърде болезнени основания. И все пак дом, докато все още помним какво е къща с комин и дим, излизащ от него. И защото ние сме само временни гости в този създаван, разрушаван и отново издиган от нищото дом - и би било проява на самонадеяност да си мислим, че той започва и свършва с нас.

Людмила Миндова е поет, писател и балканист. Родена е през 1974 г. в Русе. През 1998 г. завършва славянска филология в Софийския университет Св. Климент Охридски, а през 2005 г. защитава дисертация върху хърватската барокова литература.

Преводач е на художествена литература от бившето югославско пространство, в неин превод са публикувани редица книги на известни съвременни творци, сред които Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун и други. Автор е на стихосбирките Блус по никое време (2010), Тамбос (2014) и Животът без музика (2016), Дървото на спомена (2020), както и на литературоведските книги Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма (2011) и Другата Итака. За дома на литературата (2016).

Нейни стихотворения са превеждани на различни езици и са включвани в няколко антологии на световната поезия. През 2017 година издателство Изток-Запад публикува нейния Роман за името, в който темите за спасението на българските евреи, бомбардировките над София през Втората световна война, комунистическия терор и концлагерите, възродителния процес, както и за продължението на всичко това в съвременността се разглеждат през съдбата на няколко личности, които на собствен гръб плащат за грешките на общността.

Един от основателите на сайта Открита литература.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Домът, който губим
Домът на литературата (Етики и естетики на обитаването)

• Опасната книга: за прозата на Данило Киш, Игор Щикс и Александър Хемон
• По-етиката на Данило Киш
• Метафори на вкуса в белетристиката на Данило Киш
• Циркът на злото: фигури на повторението в романа Градина, пепел на Данило Киш
• Знание, тоталност и глобалност в прозата на Давид Албахари и Милорад Павич
• Чарът на писмото: за последна любов в ЦариграД на Милорад Павич
• Omnia mea mecum porto: за поезията на Йосип Ости
• КладенЦците на езика: за националното в литературата
• Средна Европа. Анатомия на носталгията
• Вера против мера: за средиземноморски молитвеник на Предраг Матвеевич
• Другата Итака: за Светлозар Игов и Дома на литературата
• Какво пита поезията? (за Томаж Шаламун, Константин Павлов и Биньо Иванов)

Обитателите на литературата (Тела, движения, сетивност)

• Алкохол и интелектуален дебат в хърватските романи от началото на XX в.
• Танцът в сръбската литература
• Националната драма и хорото на свободата. Поемата горски венец на Петър Петрович Негош
• Танцът на модерния човек. Романът Нечиста кръв на Борисав Станкович
• Милорад Павич. Танцът и хипертекстът
• Хорото и соцкултурата
в романите на милан кунДера
• Снежна пролет: за невинността в лириката
• Балканският барок, или за предизвикателствата на стила и мястото
• Лицето на другия в хърватската барокова литература
• Женският мит в дубровнишко-далматинската литература
• Млечният път в хърватската барокова лирика
• Описание на сълзата. Хърватският бароков плач
• Холографирането на Дубровник, или за цивилизационния избор на илиризма
• Градините Ни: за антологийното съзнание в хърватската барокова литература

Ние, немуевремистите
Цитирана литература