Животът без музика. Стихотворения

"Отривиста, жизнена и честна към думите, новата книга на Людмила Миндова не се чете, тя се живее."
Илко Димитров

"Вече да се говори човешки е трудно, но особено трудно е да се пише човешки. Стихотворенията на Людмила Миндова в тази книга, независимо дали са шепот, мълчание или вик, са такива. Те преминават вътрешните граници и излизат навън, там, където лудата по средата на булевард България е регулировчик на живота и после отново се обръщат навътре, там, където внимаваш да не изгубиш човешкото в себе си. Световете се срещат - този в нас и този извън нас. Световете, които са всъщност един - светът на поезията, в който "онзи, който няма нищо, има всичко"."
Силвия Чолева

Изход

Първо си губиш шапката и шала,
после ръкавиците и ключовете,
после чадъра и чантата,
после приятели, гаджета.
От време на време повтаряш
загубите, за да си припомниш думите за нещата.

Накрая, когато всичко е изгубено, виждаш:
целият си омотан в конци,
като онези, с които като малък си носил
ръкавиците и ключовете на врата си.
Само че кълбото от тези конци
няма как вече да се размотае
и ти знаеш, че изходът от пашкула е един -
да изгубиш себе си.
Людмила Миндова

Людмила Миндова е поет, писател и балканист. Родена е през 1974 г. в Русе. През 1998 г. завършва славянска филология в Софийския университет Св. Климент Охридски, а през 2005 г. защитава дисертация върху хърватската барокова литература.

Преводач е на художествена литература от бившето югославско пространство, в неин превод са публикувани редица книги на известни съвременни творци, сред които Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун и други. Автор е на стихосбирките Блус по никое време (2010), Тамбос (2014) и Животът без музика (2016), Дървото на спомена (2020), както и на литературоведските книги Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма (2011) и Другата Итака. За дома на литературата (2016).

Нейни стихотворения са превеждани на различни езици и са включвани в няколко антологии на световната поезия. През 2017 година издателство Изток-Запад публикува нейния Роман за името, в който темите за спасението на българските евреи, бомбардировките над София през Втората световна война, комунистическия терор и концлагерите, възродителния процес, както и за продължението на всичко това в съвременността се разглеждат през съдбата на няколко личности, които на собствен гръб плащат за грешките на общността.

Един от основателите на сайта Открита литература.

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Живот без музика

• Вход
• Отвън
• Живот без музика
• Споделена самота
• На Цветелина
• Бивша учителка
• Драма
• Не се продава поезията
• Зимна приказка
• Изход

Булевард България

• Макар и късно
• Детска площадка
• Бележка за вкуса
• Булевард България
• Следи
• Хроника
• Стълба към небето
• Децата на Илия
• Трима братя
• Опитай
• Красива бременна жена в метрото
• Скоропоговорка
• Последната торба пясък
• За теб
• Толкова много ангели

Средиземноморие

• Любляна
• Без отговор
• Разказ
• Средиземноморие
• Ябълка
• Роман
• На цъфтящите пред библиотеката
• Японски вишни
• Класическа нощ
• Графит 1
• Графит 2
• Графит 3
• Графит 4
• Онова
• Песен 1
• Песен 2
• Песен 3
• Песен 4
• Отнякъде
• Неуловимо

Скоростта на детството

• Избор
• Колкото можеш да носиш с уста
• Череши
• Мрак
• Цветя по завивката
• Детелинка
• Приказка
• Влюбен градинар
• Скоростта на детството
• Пеперудите, които не летят
• Светлината
• История на писмото
• Цял живот
• Във въздуха
• Път и плът
• Боже на видимото и невидимото
• Място за влюбване
• Първи сняг
• Не вярваш ли в любовта?
• Птиците по роклята ѝ

За автора