Дървото на спомена

"Дървото на спомена", припомня автори, литературни сюжети, културни пластове, но тук те не просто образуват ерудитски нива на текста, а са част от самата тъкан на творбите, явяват се причина за самото им възникване.

В съвременния свят, който като че ли все по-често живее само в пласта на днешното, където паметта е все по-краткосрочна, авторката посочва тъкмо отстояването на спомена за миналото като особено важна способност на поезията. Затова тук цитатите и препратките към различни поети и произведения са много повече от интертекстуална препратка или литературна игра-всъщност те се превръщат в етически залог на поезията, доколкото паметта тук е осмислена именно като морален дълг.

"Поетът, скъпи мои, си записва, за да помни, че е човек."
Ани Бурова

Людмила Миндова е поет, писател и балканист. Родена е през 1974 г. в Русе. През 1998 г. завършва славянска филология в Софийския университет Св. Климент Охридски, а през 2005 г. защитава дисертация върху хърватската барокова литература.

Преводач е на художествена литература от бившето югославско пространство, в неин превод са публикувани редица книги на известни съвременни творци, сред които Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун и други. Автор е на стихосбирките Блус по никое време (2010), Тамбос (2014) и Животът без музика (2016), Дървото на спомена (2020), както и на литературоведските книги Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма (2011) и Другата Итака. За дома на литературата (2016).

Нейни стихотворения са превеждани на различни езици и са включвани в няколко антологии на световната поезия. През 2017 година издателство Изток-Запад публикува нейния Роман за името, в който темите за спасението на българските евреи, бомбардировките над София през Втората световна война, комунистическия терор и концлагерите, възродителния процес, както и за продължението на всичко това в съвременността се разглеждат през съдбата на няколко личности, които на собствен гръб плащат за грешките на общността.

Един от основателите на сайта Открита литература.

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu