Банкстер: Накъде текат медът и млякото

Бивш частен банкер проговаря. Млад мъж, едва 20-годишен, току-що завършил университета и пълен с енергия, заминава за Цюрих с една-единствена цел: да стане банкер и да спечели големи пари. Онова, което в началото не предполага: още от първия ден неговите шефове и ментори го подготвят за по-високо ниво и стъпка по стъпка го въвеждат в международните кръгове на банкстерите.

Тази книга е написана от човек, който в стремежа си към парите и властта твърде рано се сблъсква с неща, които хората на неговата възраст познават само от холивудските филми. С дързък младежки стил той ни въвежда зад кулисите на висшите финанси, описва заедно как със свой приятел е основал дружество за управление на активи в Цюрих и чрез тази фирма е вложил на печалба германски и чуждестранни мръсни пари на стойност над един милиард евро. Освен това разказва за работата си с известни и публично признати големи банки. Като в криминален роман ни представя срещи с членовете на клубове като Цум Ренвег и Кръглата маса, за брюкселските финансови лобисти от Сюис Файнънс Каунсил и Европейската финансова служба на Кръглата маса и как по поръчка на своите ментори помага за изнасянето на остатъците от уж безследно изчезналите милиони западни марки, изплащани за режима на ГДР.

По-нататък разкрива схемите на индустрията за укриване на данъци, посочва имената на клиенти и техните помагачи от висшите политически кръгове, като сякаш между другото споменава и някои останали досега неизвестни перачи на пари, като разяснява на разбираем език техните трикове и хватки.

Предговор
Пътят към сенчестата зона
Да туриш крак във вратата
Революция на нихилизма
Робин Худ ООД & Co.
Пер Щайнбрюк с камшика
Последните западни марки на Ерих Хонекер
Четирима славни мошеници
Стратегии за избягване на данъци - част първа. Жан Клод Юнкер и 340-те разбойници
Стратегии за избягване на данъци - част втора. Обама, един сандвич, двама ирландци и един холандец
Досиетата от Панама,или: стара шапка с нова джуфка
Пари: пране, сушене, влагане
Алчността е нещо хубаво!
Rien ne wa plus
Интервю с Ян ван Хелсинг (11.10.2016г.)
За автора