Градът в алена пелерина

Градът в алена пелерина Аслъ Ердоган Времетраене: 1:13 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Тютюн - том 1 и том 2 Димитър Димов Времетраене: 0:59 мин. Чернобилска молитва Светлана Алексиевич Времетраене: 2:54 мин. Чернобилска молитва Светлана Алексиевич Времетраене: 2:27 мин. Жажда Захари Карабашлиев Времетраене: 1:16 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Йозгюр е бедна, гладна и на ръба на психически срив, с едно-единствено оръжие срещу Рио: да напише града, който ѝ е отнел всичко. Докато четем фрагментите от нейния незавършен роман (правилно се досещате, заглавието му е "Градът в алена пелерина"), който се превръща в "роман в романа", нейната лична история постепенно добива контури.

В същото време, разказвачът описва един ден от живота на Йозгюр, който се оказва и нейният последен. Докато самата тя следва героинята на романа си Йо през фавелите, обредните ритуали на Кандомбле, насилието и сексуалността по улиците към собствената си смърт, разказвачът търси начин да се помири с живота, като път към катарзиса. Двата концентрични романа, границите между двата Рио - Рио на Йозгюр като метафора за смъртта и Рио като живот - започват да се размиват.

"Аслъ Ердоган е изключително чувствителен и проницателен автор, нейните романи са завършени творби."
Орхан Памук

"Дъблин и Джойс си принадлежат, както Прага и Кафка, а от този роман насетне Рио ще бъде неразривно свързан с името на Аслъ Ердоган..."
Афтенпостен

Аслъ Ердоган е родена през 1967 г. в Истанбул - на границата между Изтока и Запада, както обича да казва. Завършва информатика и физика в Босфорския университет, известен в миналото като Робърт колеж, после прави магистратурата си в ЦЕРН. През 1994 г. започва докторат по физика в Рио де Жанейро, от който се отказва година по-късно, за да се посвети на литературата. През същата година излиза първият ѝ роман Мъжът Рапан (Парадокс, 2010 г.), а две години по-късно, отново в Турция, Ердоган публикува Чудният мандарин. Големият ѝ пробив в международен мащаб идва с романа Градът в алена пелерина (1998), посветен на годините в Рио и преведен на над десет езика.

Нареждана от сп. Лир сред 50-те най-обещаващи автори на XXI век, Аслъ Ердоган е отличена с множество национални и международни награди, сред които наградата на Дойче веле за разказа Дървени птици (1997), част от настоящата книга и най-престижната турска литературна награда Саит Фаик за романа Каменната сграда (2010).

Дългогодишната борба на писателката за правата на жените и застъпничеството ѝ по кюрдския въпрос като колумнистка на спрения кюрдски вестник Йозгюр Гюндем носят на Ердоган цяла плеяда от отличия за мир и човешки права (Курт Тухолски, 2016 г., Ерих Мария Ремарк, 2017 г., Награда за свободата и бъдещето на медиите, 2017 г.). След размириците през 2016 г. съименничката на турския президент Реджеп Ердоган е арестувана и затворена по обвинение в подбуждане към тероризъм. Четиримесечният престой в затвора нанася тежък удар върху психическото ѝ здраве и налага серия от животоспасяващи операции на вътрешни органи. Днес Аслъ Ердоган живее в изгнание в Берлин.

Парадокс ЕООД
София 1164
ул. Миджур 8
paradox@paradox.bg