Готланд

Историята и културата на Чехия стават основна тема в творчеството на Мариуш Шчигел в началото на века. Следват безброй пътувания до тази съседна на Полша страна, репортажи за вестник "Газета Виборча", формални и неформални срещи, запознанства и приятелства, докато през 2006 г. на бял свят се появява и цялостното произведение - "Готланд".

Книгата на Мариуш Шчигел е съставена от историите на различни хора, живели в предкомунистическа и комунистическа Чехословакия. В страната на Карел Гот, актрисата Лида Барова разплаква Гьобелс; скулпторът Отакар Швец - авторът на най-големия в света паметник на Сталин, се самоубива преди официалното откриване на творението му; Вера С., племенница на Франц Кафка, останала в Прага и след войната, дава назаем фамилията си на колеги преводачи, които нямат право да публикуват; на певицата Марта Кубишова комунистическият режим забранява да пее цели 20 години, а песните ѝ са изтрити от архивите на радиото; жертва на подобно "активно мероприятие" става и писателят Ян Прохазка, починал от скоротечен рак след публичното му опозоряване.

Чрез съдбите на повече и по-малко известни чехи, Шчигел успява да ни покаже една страна такава, каквато май не сме си я представяли. Но това не отговаря на въпроса: "Защо книга за Чехия, написана от поляк, може да бъде четена с интерес във Франция?", да речем. Защото "Готланд" е четиво-размисъл за историята и човека, за начините за оцеляване.

Във Франция наричат "Готланд" сборник с есета, в Германия - сборник с разкази, в Полша - сборник с литературни репортажи, логично, навсякъде според традициите, докато в Чехия този вид формализъм няма никакво значение за книга претърпяла над 7 преиздания и превърнала се в абсолютен бестселър.

Австрийският вестник "Винер цайтунг" определя "Готланд" като "голяма литература под мантията на репортажа". Френският вестник "Льо Фигаро" пише възторжено, че "това не е книга, а истинско съкровище". Най-артистично несъмнено е определението на главния редактор на "Газета Виборча", прословутия Адам Михник, че "Готланд" е "първият в света кубистичен репортаж".

Мариуш Шчигел е роден през 1966 г. в Злотория, Полша. Завършва журналистика и политология във Варшавския университет (2000).
Още на 16 години започва да сътрудничи на седмичника "Na Przełaj", където по-късно започва професионалната си кариера (1986-1990). В същия вестник, въпреки тоталитарната цензура, през 1985 г. публикува репортажа си за хомсексуалната проституция "Не правете сензация", който става началото на цял цикъл от репортажи за живота на младите гейове и лесбийки в Полша, наречен "Опрощението".

Взрив от критики предизвиква репортажът му "Полският онанизъм", който "Газета Виборча" публикува в коледния си брой през 1993 г. между едно есе на Чеслав Милош и интервю на Вацлав Хавел. Редакцията е засипана от читателски писма, които предизвикват дълга дискусия на страниците на вестника. По-късно Шчигел описва случая в книгата си "Неделята, която се случи в сряда" в главата "Писма до онаниста".

От 1990 до 1996 г. Шчигел е репортер на "Газета Виборча", а от 1995 до 2001 г.е съавтор и водещ на първото в Полша ток-шоу "Na każdy temat" ("По всички теми") по телевизия "Polsat", което му спечелва огромна популярност. След 2002 г. решава да се отдаде изцяло на писаното слово и се връща като репортер в "Газета Виборча". От 2004 до 2012 г. е заместник завеждащ отдел "Репортаж" и заместник главен редактор на седмичното приложение на вестника "Duży Format" ("Друг формат"). През 2010 г. става един от основателите на Института за репортаж, който организира семинари и обучение за журналисти. Към института във Варшава функционира и специализирана кафе-книжарница за литература на факта, която се казва "Wrzenie Świata" ("Кипенето на света"). Вдъхновение за създаването на този институт, Шчигел черпи от думите на своя учител - Ришард Капушчински - "защото знаем малко и искаме да променим това!".

Заедно с колегите си Войчех Тохман и Яким Хуго-Бадер, Шчигел е сред най-ярките представители на прословутата в цял свят полска школа на литературния репортаж. Неговите произведения неизменно присъстват във всяка антология, превеждана в чужбина, и се изучават в различни учебни заведения. Негови текстове са публикувани в Австрия, Чехия, Франция, Германия, Италия, Швейцария, Швеция и САЩ.

Освен антологиите в които участва, Шчигел има 7 авторски книги. Носител е на над 15 полски и европейски литературни награди, последната от които Журналист на 2013 г. Но несъмнено най-голямо признание и най-престижни награди му носи посветената на Чехия книга "Готланд" - от "Мелхиор 2004" за първите му "чешки" репортажи, до престижната Награда на читателите "Нике" (2007) и Европейската литературна награда (2009).

Нито крачка без Бата
Дворецът "Луцерна"
Просто жена
Как я карате с немците, господине?
Доказателство за любов
Жертва на любовта
Госпожа Неимитация
Любимецът
Народният концерн
Животът е един мъж
По-добрият пиар
Честит празник!
Ловец на трагедии
Кафкарна
Филмът си е филм
"Готланд" - живот след живота
Литература