Пясъчна буря

Джеймс Ролинс Времетраене: 2:25 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Първа книга от поредица "Сигма" от Джеймс Ролинс. Убар, изгубен град в пясъците на пустинята, крие нещо поразително. В пясъците на арабската пустиня дреме сила с грандиозна мощ!

В този най-нов поход на въображението си Джеймс Ролинс омесва в едно сериозна наука и светкавично действие, което гони читателя през страниците, потапяйки го в тайнствените пясъци на Арабския полуостров. Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман. Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво от най-смелите си мечти и по-смъртоносно. Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя... стига да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко.

За тези, които искат да научат още факти по темата, в края на книгата сме поместили някои нишки за любопитни паяци в мрежата: гробници, карти, артефакти, интервюта.

Книгата е част от поредицата "Кралете на трилъра" на издателство "Бард".

"След тринайсет минути Хари Мастерсън щеше да е мъртъв.
Ако знаеше, щеше да изпуши последната си цигара до филтъра. Той обаче загаси фаса само след три дръпвания и махна с ръка да разкара дима пред лицето си. Ако го хванеха да пуши извън стаята за почивка, онова копеле Флеминг, шефът на музейната охрана, щеше да му трие сол на главата. И без това беше на изпитателен срок, задето закъсня с два часа за смяната си миналата седмица. Изпсува под нос и прибра фаса в джоба си. Щеше да го допуши през следващата почивка... ако въобще им отпуснеха почивка тази нощ.

Гръмотевица отекна през дебелите зидове. Зимната буря се беше разразила малко след полунощ с въведение от мощна градушка, последвана от потоп, който като нищо можеше да отмие Лондон в Темза. Светкавици танцуваха разкривени по небето от хоризонт до хоризонт. Според синоптика по Би Би Си това била една от най-силните гръмотевични бури за последното десетилетие. Половината град бил останал без ток заради забележителния преграден огън от светкавици.

И по каприз на съдбата точно неговата, на Хари, половина от града беше останала на тъмно, включително и Британският музей на улица Грейт Расъл. Макар че имаше резервни генератори, цялата охрана беше привикана за допълнителна защита на музейната собственост. До половин час щяха да пристигнат. Хари вече беше застъпил на нощна смяна, когато осветлението угасна. И въпреки че охранителните камери все още функционираха на резервно захранване, Флеминг заповяда всички от нощната смяна незабавно да тръгнат на обиколки по четирикилометровите коридори на музея.

Това означаваше да се разделят. Хари вдигна фенерчето си и го насочи по коридора. Мразеше да обикаля нощем, когато музеят тънеше в мрачна тишина. Единствената светлина идваше от уличните лампи навън. А сега заради аварията дори и тези светлинки бяха загаснали. Музеят тънеше в зловещи сенки, разчупвани само от червените локви на нисковолтажните охранителни лампи.

Хари с пълно право си бе доставил нужната доза никотин за кураж, но повече не можеше да отлага задълженията си. Понеже беше най-низшият служител от нощната смяна, на него се падна да обиколи коридорите на северното крило, които бяха най-далеч от подземното охранително гнездо. Това обаче не означаваше, че не може да мине напряко. Обърна гръб на дългия коридор и тръгна към вратата на Голямата зала на кралица Елизабет II. Тази централна зала заемаше два акра площ между четирите крила на музея. В сърцето ѝ се издигаше великолепната Кръгла читалня с меден купол, една от най-хубавите библиотеки в целия свят. Отгоре цялата зала беше захлупена с огромен, проектиран от Фостър и партньори стъклен покрив, който я превръщаше в най-големата покрита площ в Европа.

Хари отключи и влезе в подобното на пещера помещение. И тази зала тънеше в мрак. Дъждът трополеше по стъклото високо горе. Стъпките на Хари ехтяха в просторното помещение. Ново гръмотевично копие проряза небето. Покривът от хиляди триъгълни стъклени панели за миг просветна ослепително. После тъмнината отново удави музея под съпровода на дъжда. Последва толкова силна гръмотевица, че Хари я усети сякаш в гърдите си. Покривът изтрещя и пазачът се поприведе при мисълта, че цялата конструкция може да се стовари на главата му.

С насочено напред фенерче той пресече залата на път към северното крило. Заобиколи покрай читалнята в центъра. Отново блесна светкавица и освети залата за миг-два. Гигантски статуи, невидими в мрака, се появиха сякаш от нищото. Лъвът от Книдос се изправяше на задните си крака до масивна глава от Великденския остров. После мракът погълна отново пазителите. На Хари изведнъж му стана студено и кожата му настръхна.

Ускори крачка. При всяка стъпка псуваше под нос.
- Трижди проклети боклуци скапани... - Монотонните ругатни му помагаха да се успокои.
Мушна се през вратите към северното крило, посрещнат от познатата миризма на мухъл и амоняк. Доволен беше пак да усеща солидни стени край себе си. Насочи фенерчето към дългия коридор. Всичко изглеждаше наред, но той беше задължен да провери всяка галерия в крилото. Пресметна наум. Ако побързаше, можеше да приключи обиколката и да му остане време за една бърза цигара. С мисълта за дозата никотин той тръгна по коридора след лъча на фенерчето.

Северното крило беше избрано да приюти изложбата по случай кръглата годишнина на музея - етнографска колекция, която да представи пълна картина на човешките постижения през вековете и да обхване всички култури. Като например египетската галерия с всичките ѝ мумии и саркофази. Хари продължи бързо, като отмяташе наум галериите с културно наследство - келтската, византийската, руската, китайската. Входът към всяка от галериите се охраняваше от специална врата. Със спирането на тока вратите автоматично се бяха спуснали.

Най-накрая се видя и краят на коридора. Повечето от колекциите в галериите бяха тук само временно, преместени от Музея на човечеството заради празненствата по случай годишнината. Но експозицията в дъното винаги си е била тук, поне откакто я помнеше Хари. В тези помещения беше изложена арабската колекция на музея - безценни антични артефакти от Арабския полуостров. Експозицията беше подредена по поръчка на едно семейство забогатяло от петролен бизнес в онзи район, което редовно плащаше наема за помещението. Говореше се, че поддържането на подобна експозиция в Британския музей възлиза на над пет милиона лири годишно.

Човек трябваше да се отнася с уважение към подобно постоянство. Или пък не. Хари изсумтя при мисълта за толкова много глупашки прахосани пари и плъзна лъча на фенерчето си по гравираната медна плоча над входа - "Галерия кенсигтън". Известна още като "Мансардата на кучката".
Хари никога да не се беше срещал лично с лейди Кенсингтън, но от приказките сред служителите знаеше, че и най-малкото недоглеждане по отношение на нейната галерия - прах по някоя повърхност, петно върху табелка или разместен артефакт - гарантираше най-строго мъмрене на виновния. Галерията беше личният ѝ любим проект и никой не беше застрахован от гнева ѝ. Хора губеха работата си заради нея, поискала бе уволнението дори на един от висшите администратори.

Точно по тази причина Хари се позабави малко по-дълго пред охранителната решетка на галерията. Плъзна грижливо лъча на фенерчето из предверието. Но и тук всичко беше наред. Тъкмо се обръщаше, когато някакво движение привлече погледа му. Той застина с насочено към пода фенерче. В едно от вътрешните помещения се плъзгаше синкаво сияние и сенките се кривяха след него. Друго фенерче... В галерията имаше някой. Хари усети как сърцето се качва в гърлото му. Обир. Облегна се на близката стена. Посегна с треперещи пръсти към радиостанцията си. Гръмотевица отекна през стените, плътна и дълбока. Той вдигна радиото към устните си.
- Вероятно незаконно навлизане в северното крило. Моля за указания.
Зачака началникът на смяната да отговори. Джийн Джонсън може да беше гадняр, но беше бивш офицер от Кралските военновъздушни сили. Разбираше си от работата.
Мъжкия глас отговори на повикването му, но смущенията от гръмотевичната буря изядоха повечето от думите: "... вероятно... Сигурен ли си?... изчакай, докато... Решетките наред ли са?"

Хари погледна назад към спуснатите охранителни решетки. Естествено, че трябваше да провери дали някой не ги е човъркал. Всяка галерия имаше само един изход към коридора. Единственият друг начин да се влезе в запечатаните помещения беше през някой от високите прозорци, само че те си имаха аларми срещу взлом. И макар че бурята беше прекъснала основното електроснабдяване, резервните генератори поддържаха охранителните системи. Не се беше вдигнала тревога.
Хари си представи как Джонсън вече насочва камерите в това крило. Рискува и огледа петте помещения на галерия Кенсингтън. Сиянието в дъното се виждаше все така ясно. Движението му изглеждаше безцелно, небрежно, не като решителния размах на крадец. Хари огледа набързо охранителната решетка. Електронната ѝ ключалка светеше в зелено. Никой не беше минавал оттам."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg