Златните уроци за лидерството

Златните уроци за лидерството Джон Максуел Времетраене: 1:31 мин. Край на ограниченията Джон К. Максуел Времетраене: 1:13 мин. Лидерски промени Джон К. Максуел Времетраене: 0:58 мин. Живот в целеустременост. Как да изберем живот в значимост Джон Максуел Времетраене: 1:16 мин. 3 неща, които успешните хора правят Джон К. Максуел Времетраене: 0:56 мин. Богат татко, беден татко Робърт Кийосаки Времетраене: 1:13 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Уроците, на които ме научи животът. В книгата са включени уроци като:

• не изпращайте патиците си в училище за орли;
• хората напускат хора, а не компании;
• влиянието би трябва да се заема, но никога да не се дава;
• когато те сритат отзад, знаеш, че си се придвижил напред;
• хората ще резюмират живота ви в едно изречение, изберете го сега.

Джон Максуел иска да ви помогне да бъдете сред най-умните лидери, споделяйки с вас "Златните уроци на лидерството". След почти четиридесет години като лидер, Максуел добива златната руда вместо вас, за да не трябва да слизате в мината. Всяко златно ключе е една от двайсет и шестте глави, предназначени да бъдат шестмесечен курс по лидерство от международно признатия специалист в тази област.

Всяка глава съдържа подробни практически упражнения и напътствия за лидерите, които желаят да бъдат наставници за другите, използвайки книгата. Получаването на лидерски прозрения е подобно на изкопаването на злато. Целта ви не е да търсите пясъка и пръста. Вие търсите златните кюлчета. Ще ги откриете тук.

"Ако на върха е самотно, не правите нещо както трябва

Поколението на баща ми вярваше, че лидерите не би трябвало никога да се доближават твърде много до хората, които водят. "Поддържай дистанция" бе фраза, която чувах често. От добрите лидери се очакваше да бъдат малко над и встрани от теми, които предвождат. Затова, когато поех по пътя към лидерството, се стараех да поддържам някаква дистанция от хората си. Стремях се да бъда достатъчно близко, за да ги водя, и същевременно - достатъчно далеч, за да не ми влияят. Това породи веднага вътрешен конфликт в мен. Честно казано, харесваше ми да бъда близо до хората, които водех. Освен това усещах, че една от силните ми страни е умението да създавам отношения с тях. Тези два фактора пораждаха в мен съпротива срещу получената инструкция за спазване на дистанция. И, разбира се, няколко месеца след като приех първия си лидерски пост, със съпругата ми Маргарет започнахме да създаваме близки приятелства. Наслаждавахме се и на работата си, и на хората в организацията.

Като много лидери в началото на своята кариера, и аз знаех, че няма да остана на тази първа работа вечно. Това бе полезен опит, но скоро се почувствах готов за по-големи предизвикателства. След три години си подадох оставката, за да поема пост в Ланкастър, Охайо. Никога няма да забравя реакцията на повечето хора, когато разбраха, че си тръгваме: "Как може да постъпите така след всичко, което направихме заедно?" Мнозина приеха заминаването ми лично. Виждах, че са наранени. Това наистина ме смути. А в ушите ми прозвучаха думите на по-старите лидери: "Не се сближавай твърде много с хората си." И, поемайки следващия си пост, си обещах в бъдеще да не позволявам да се сближавам твърде много с хората.

Този път е лично

На втория ми пост, за първи път в лидерското ми пътуване, можех да разчитам на помощта на персонал. Наех един млад мъж, който изглеждаше много обещаващ, и започнах да влагам в него най-доброто от себе си. Скоро открих, че обучението и развиването на хора е и сила, и радост. С този човек, който бе въпросният персонал, правехме всичко заедно. Един от най-добрите начини за обучение е да давате възможност на другите да ви придружават, за да наблюдават какво правите, да им преподадете нещо и после да ги оставите да опитат да приложат на практика наученото. Точно това правехме ние. Това бе първият ми опит в наставничеството. Мислех, че всичко върви по мед и масло. Докато един ден разбрах, че не е оправдал доверието ми и разпространява деликатната информация, която бях споделил с него. Това ме нарани не само като лидер, но и лично. Почувствах се предаден. Не е нужно да казвам, че го освободих. А в ушите ми отново прозвучаха думите на по-старите лидери: "Не се сближавай твърде много с хората си."

Този път си бях научил урока. Взех твърдо решение да оставям известно разстояние между себе си и хората около мен. Щях да наемам персонал, за да си върши работата. Аз, от своя страна, щях да си върша моята работа. И щяхме да се събираме само на ежегодното коледно парти! В продължение на шест месеца съумях да поддържам тази професионална дистанция. Докато един ден осъзнах, че поддържането на дистанция с всички е нож с две остриета. Добрата новина бе, че така никой никога нямаше да ме нарани. Но имаше и лоша новина - че и никой никога нямаше да може да ми помогне. И така, на двайсет и петгодишна възраст, взех следното решение: като лидер щях "да вървя бавно сред тълпата". Щях да отделя времето - и да поема риска - да се сближавам с хората и да им позволявам да се сближават с мен. Щях да се ангажирам да обиквам хората, преди да опитвам да ги водя. Този избор понякога ме правеше уязвим. Щях да бъда нараняван. Но близките взаимоотношения щяха да направят възможно аз да помагам на тях и те да помагат на мен. Това решение промени и живота, и лидерството ми.

Самотата не е лидерски проблем

На една карикатура е изобразен директор, седящ с безнадежден вид зад огромното си бюро. От другата страна на бюрото стои смирено мъж в работно облекло, който казва: "Ако това може да ви утеши по някакъв начин, да знаете, че на дъното също е самотно." Да бъдеш на върха не означава да си самотен. Същото се отнася и за дъното. Срещал съм самотни хора на дъното, на върха и по средата. Сега си давам сметка, че самотата не е въпрос на позиция; това е личен проблем. Мнозина си представят лидера като самотно стоящ на върха на планината индивид, гледащ надолу към хората си. Той е отделен, изолиран и самотен. Оттам и поговорката "На върха е самотно". Аз обаче настоявам, че тази фраза не принадлежи на велик лидер. Ако водите другите и сте самотни, значи не го правите както трябва. Помислете сами: ако сте самотни, значи никой не ви следва. А ако никой не ви следва, не може да се каже, че наистина водите! Що за лидер би оставил всички зад гърба си и би поел по пътя сам? Егоистът. Добрите лидери водят хората към върха. Лидерството е ефективно само ако издига хората на ново ниво. А това е трудно постижимо, ако се отдалечите твърде много от хората си, защото тогава няма как да усещате нуждите им, да познавате мечтите им или да чувствате пулса им. Ако нещата не стават по-добри за хората в резултат на усилията на техния лидер, значи се нуждаят от друг лидер.

Истини за върха

Тъй като този лидерски проблем е много личен за мен, през годините съм размишлявал много върху него. Ето някои неща, които е добре да знаете: Никой никога не е стигнал до върха сам. Малко лидери успяват, ако много хора не желаят успеха им. Тъжно е, че веднага щом достигнат върха, някои лидери отделят много време в опити да избутат другите оттам. Иска им се да се почувстват господари на върха, защото са несигурни или искат да се конкурират. Това може и да се получи за известно време, но обикновено не трае дълго. Когато целта ви е да съборите другите, посвещавате твърде много от времето и енергията си, за да се пазите от хората, които биха направили същото с вас. Защо вместо това да не им подадете ръка и да ги помолите да се присъединят към вас? За да отведете другите до върха, трябва първо вие да се качите на него. Светът е пълен с хора, готови да дават съвети за неща, за които нямат никакъв опит. Те са като лоши туристически агенти: продават ви скъп билет с думите: "Надявам се пътуването да ви хареса." И не ги виждате повече. За разлика от тях, добрите лидери са като туроператори. Те познават територията, тъй като вече са пътували по нея, и правят каквото могат, за да направят пътуването приятно и успешно за всички.

Доверието към лидера започва с личния му успех. И завършва с помощта, която оказва на другите, за да постигнат личен успех. За да спечелите доверието, трябва постоянно да демонстрирате три неща: 1. Интуиция: Трябва да се изправите, за да се изкачите. 2. Саможертва: Трябва да се откажете от някои неща, за да се изкачите. 3. Зрелост: Трябва да пораснете, за да се изкачите. Ако показвате пътя, хората ще искат да ви следват. Колкото по-високо се изкачвате, толкова повече хора ще желаят да пътуват с вас. Да отведеш други хора до върха носи по-голямо удовлетворение, отколкото да се изкачиш на него сам. Преди няколко години имах привилегията да говоря на същата сцена като Джим Уитакър, първия американец, изкачил връх Еверест. По време на обяда го попитах кое му е донесло най-голямо удовлетворение като алпинист. Отговорът му ме изненада. "Помогнал съм на повече хора да се изкачат на връх Еверест от който и да било друго човек. Да отведа до върха хора, които не биха могли да стигнат никога там без моята помощ, е най-голямото ми постижение." Очевидно този начин на мислене е типичен за великите планински водачи.

Преди години гледах в 60 Minutes интервю с един планински водач. При опит да изкачат Еверест бяха загинали хора и по този повод попитаха един оцелял водач: "Водачите щяха ли да загинат, ако не бяха водили други хора до върха?" "Не - отвърна той, - но предназначението на водача е да води другите до върха." Тогава интервюиращият попита: "Защо алпинистите рискуват живота си, за да се катерят по планински върхове?" "Вие очевидно никога не сте били на планински връх" - отговори водачът. Помислих си, че планинските водачи и лидерите си приличат. Съществува голяма разлика между шеф и лидер. Шефът казва: "Върви." Лидерът казва: "Да вървим." Предназначението на лидера е да води другите към върха. И когато води хора, които иначе не биха се изкачили на върха, усещането е несравнимо. То няма как да бъде обяснено на този, който не е преживявал никога нещо подобно. А на преживелите го не е необходимо да се обяснява. През голяма част от времето лидерите не са на върха Лидерите рядко остават статични.

Те са постоянно в движение. Понякога слизат от планината, за да търсят нови потенциални лидери. Друг път опитват да се изкачат с група хора. Най-добрите прекарват голяма част от времето си, за да служат на други лидери и да ги повдигат нагоре. Жул Ормон казва: "Великият лидер никога не се поставя над тези, които го следват, освен при носенето на отговорности." Добрите лидери, които поддържат връзката със своите хора, се навеждат - няма друг начин да им подадат ръце и да ги издърпат нагоре. Ако искате да бъдете възможно най-добрият лидер, не позволявайте на несигурността, дребнавостта или завистта да ви пречат да достигате до другите."
Из книгата

Анхира ЕООД
София, 1172
жк Дианабад, бл. 43 вх. Б ап. 18
info@anhira.com

Посвещение
Благодарности
Търсене на злато
Ако на върха е самотно, не правите нещо както трябва
Човекът, когото е най-трудно да водите, винаги сте вие самият
Определящите моменти определят стила на лидерството ви
Когато те сритат отзад, знаеш, че си се придвижил напред
Не работете и един ден през живота си
Най-добрите лидери са добри слушатели
Влезте в зоната и останете там
Първата в зоната и останете там
Първата отговорност на лидера е да дефинира реалността
За да разберете как се справя лидерът, вижте хората
Не изпращайте патиците си в училище за орли
Фокусирайте ума си върху главното
Най-голямата ви грешка е да не питате каква грешка допускате
Управлявайте не времето, а живота си
Продължавайте да се учите, за да продължавате да водите
Лидерите се познават в трудните моменти
Хората напускат хора, а не компании
Опитът не е най-добрият учител
Тайната на добрата среща е срещата преди срещата
Бъдете свързващо звено, а не само ориентирани към кариерата си хора
Изборите, които правите, ви формират
Влиянието би трябвало да се заема, но никога да не се дава
За да получаваш нещо, трябва да дадеш нещо
Хората, които започват пътуването с вас, рядко го завършват с вас
Малко лидери успяват без мнозина да желаят успеха им
Човек получава отговор само на въпроси, които задава
Хората ще обобщят живота ви в едно изречение - изберете го още сега
Заключение
Бележки