Славата на империята

Славата на империята Жан Д'Ормесон Времетраене: 0:40 мин. Рулетка Лада Жиго Времетраене: 1:14 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Голямата литературна награда на Френската академия, 1971 г.

Славата на империята е големият литературен пробив на Жан Д'Ормесон. Този шедьовър, донесъл му заслужено признание и кресло на безсмъртен sous La Coupole, е първата от многото му последващи литературни мистификации (История на скитника евреин, Докладът на Гавриил, Бог - неговият живот и творчество). Романът донякъде имитира стила на великите класически историографии от XIX век, посветени на възхода и падението на Римската империя. Докато проследява историята на Алексий и битката му с варварските орди, нахлуващи през границите на Империята, читателят неочаквано попада в различните исторически периоди, сред събития и тенденции, които формират основите на европейската цивилизация.

Империята на Д'Ормесон и нейният император Алексий, главен герой на романа, както лесно можем да се досетим, са изцяло въображаеми. Което въобще не пречи на автора да обогати повествованието си с генеалогични и географски карти, изображения на монети и други подобни илюстрации, с текстове от типа: Персийска миниатюра. Виждаме Алексий в ъгъла долу вляво, със сокол на китката, но без кон. Както и да създаде многовековната хроника на Империята - военна, политическа, културна - в края на която четем: 1948 - убийство на Ганди; 1948 - 1949 победа на Мао Дзъ Дун; 1959 - Фидел Кастро влиза в Хавана; 1971 - публикуване на Славата на империята.

Жан Бруно Владимир Франсоа дьо Пол Льо Февр д'Ормесон, наричан с умиление от публика и медии просто Жан д'О, е роден на 16 юни 1925 г. в Париж VII. Писател, журналист, редактор, актьор и френски философ, той е любимият академик на французите и то най-вече на младите!, вероятно поради неистовото си чувство за ирония и самоирония. Потомък на две стари благороднически фамилии, той прекарва детството си кръстосвайки между семейния замък на майка си Сен-Фарго и Атина, Мюнхен, Букурещ и Рио де Жанейро, където баща му, Андре Льо Февр, маркиз на Ормесон, е дипломат и пълномощен министър на Франция.

През 1950 г. той става Генерален секретар на Международния съвет по философия и хуманитаристика към ЮНЕСКО, а през септември 1992 г. и негов Президент. През 1970 г. става директор на в. Фигаро - основна трибуна на френската едра буржоазия, - където в продължение на години е постоянен колумнист и продължава да пише до смъртта си, като активно подкрепя Никола Саркози при президентските избори през 2012 г. Заради ясно заявената му като журналист и политик (участва като постоянен съветник в няколко френски правителства) дясна позиция, Д'Ормесон не е издаван в България до 1989 г.

Парадокс ЕООД
София 1164
ул. Миджур 8
paradox@paradox.bg