Вкусът на моя живот е автобиографичен разказ на оперната дива Анна Нетребко. С гласа си тя омагьосва милиони хора по целия свят. Темперамент и чувственост, страст и жажда за живот определят завладяващото ѝ сценично присъствие - но също и живота извън сцената. През годините великата певица развива страстта си към кулинарията. С всяка от своите лични и съкровени рецепти Анна разказва малка история, която я приближава до нас като човек и артист и ни дава представа за живота ѝ на кулинарен космополит. Анна разказва за живота си на великите оперни сцени - Милано, Залцбург и Виена, Ню Йорк и Сан Франциско, Мюнхен и ... |
|
|
Повече от две хиляди години след смъртта си Юлий Цезар остава една от най-великите фигури в историята. Успехите, които носи на Рим, оформят поколенията през вековете след него и името му се превръща в синоним на "император". Макар да е най-известен като пълководеца, победил галите и удвоил териториите на Рим, той е също блестящ оратор, талантлив писател, и опитен политик. Юлий Цезар е сложен мъж - едновременно герой и злодей. В характера му се преплитат смелост и амбиция, чест и суета. Роден в благородническо семейство в упадък, той изгражда кариерата си с такава ловкост, че от поста на жрец постепенно се ... |
|
|
"Бог: неговият живот и творчество" - както може да се очаква от книга с подобно заглавие е един от най-смелите експерименти на Д’Ормесон, смесващ жанрове като любовна история, криминален роман, поезия в проза, теологичен трактат и автобиографичен монолог като поток на съзнанието. Привидно фокусирал се върху въпроса за вярата и нейния отпечатък върху човешката личност и етика, авторът ни омайва с всевъзможни истории за живота на интелектуалци и хора на изкуството като Шатобриан, Ортанс Алар и др. и успява да ни убеди, че "всичкото и нищото не се различават едно от друго". На пръв поглед животът на Жан ... |
|
|
"Цялата ми душа е един вик; и цялото ми Дело е тълкувание на този Вик." Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... В "Стиховидения" поетът е представен с избрани стихотворения, поемите "Интелигентска поема" и "Големият лов", редове от биографията и статии от П. Анчев и Иван Гранитски. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
"Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно. Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така. … ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
|
Кой ще спечели? Бог или хората? И има ли нужда битката да бъде спечелена? Отговорите ще намерите в този изключителен роман на Жан Д'Ормесон - най-обичаният член на Френската академия. "Не за пръв път хората изкарваха Господ от кожата му. Той ги беше дарил с всичко. На първо място със съществуването им, въпреки че към края вече се питаше дали беше сторил добро като ги извади от небитието. Сега се изкушаваше да ги остави сами. Замисляли ли сте се какво ще стане, когато Той изведнъж откаже да поддържа Вселената, когато Земята спре да се върти и времето спре? Бог накара да повикат архангел Гавриил, който вече ... |
|
|
Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. Автор е на книги с поезия и есеистика, преиздавани многократно. Претворил е на български език редица френски и руски поети като Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Манделщам, Пастернак. Най-превежданият в момента български поет в чужбина. ... |
|
|
Поетът Любомир Левчев представя своя нова антология с любовни стихове, озаглавена "В невидимата кула". Любомир Левчев е роден в Троян през 1935. Първата му книга "Звездите са мои" е издадена през 1957, а днес негови книги са преведени в 36 страни. Автор на поезия, романи и сценарии, Левчев работи през годините в "Радио София" и вестник "Литературен фронт". Между 1979 и 1988 е председател на Съюза на българските писатели. През 1991 създава издателска къща "Орфей", публикуваща стихосбирки и списание със същото име. Има множество международни награди, сред които е " ... |
|
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
