Ладивин

Всеки първи вторник от месеца Кларис Ривиер тайно напуска дома на съпруга си и малката им дъщеря и хваща влака за Бордо, за да посети майка си - Ладивин. Също както съпругът и дъщерята на Кларис не знаят нищо за съществуването на Ладивин, така и самата Кларис е скрила почти всеки аспект от своя живот като възрастна от тази жена, която тя едновременно презира и се страхува от нея, но също така и съжалява. Отдавна изоставена от бащата на Кларис, Ладивин работи като чистачка и няма никого освен дъщеря си, която познава единствено под името Малинка.

След повече от двадесет и пет години живот в тази измама, идиличното ѝ средностатистическо съществуване, изградено от нулата, вече не може да оцелее зад стените, които е издигнала, за да го защити. Невъобразимото ѝ вътрешно страдание я е превърнало в хладна и затворена жена, а най-близките ѝ остават вечно отвън - наблюдатели, които никога не могат да проникнат във вътрешния ѝ свят.

Когато съпругът ѝ Ришар най-сетне я напуска, Кларис намира утеха в прегръдките на непредсказуем местен мъж - Фреди Молиже. С него тя за пръв път усеща, че е в покой със себе си. Но този покой има ужасяваща цена. Кларис ще бъде брутално убита и за вече порасналата ѝ дъщеря, която също носи името Ладивин - без да знае защо, ще остане да разбере коя е била майка ѝ и какво ѝ се е случило.

Ладивин е хипнотизиращ и покъртителен психологически разказ за травма, която пленява три поколения жени. Мари Н Диай, една от най-големите разказвачки на съвременна Европа, описва връзките между хората от вътрешната им перспектива - разчленява ги, разглежда всяко чувство, всяка реакция от всички страни, и същевременно показва, че всички герои носят и прикриват нещо, което не може да бъде обяснено рационално, но което те приемат за истина, тъй като събитията от реалността изглежда го потвърждават.

От авторката на Три силни жени.

Мари Н Диай, френска писателка и драматург, е родена на 4 юни 1967 г. близо до Париж като по-малкото дете в семейството на французойка и сенегалец. Баща ѝ ги оставя, когато тя е едва на годинка, за да се завърне в Африка. Мари започва да пише още в гимназията, а първия си роман Quant au riche avenir издава когато е едва на седемнайсет. Това предопределя не само творческата, но и личната ѝ съдба, защото я среща с бъдещия ѝ съпруг и баща на тримата ѝ сина - писателя Жан-Ив Сандрев.

Макар критиците, които определят Мари Н Диай като литературен феномен, да твърдят, че тя черпи творческа енергия от съчетанието на две културни идентичности, авторката не е съвсем съгласна с тях. Разбира се, никой не може да избяга от произхода си, но след като на 22-годишна възраст за пръв път посещава баща си в Африка, самата тя казва: "Не се припознах в нищо, наистина в нищо. Няма никакво автоматично предаване на информация от гените, което като се озовеш в родната страна на баща си да те накара да си кажеш е, добре, това е - у дома съм си. Точно обратното - всичко ти е дълбоко чуждо, много различно, но различно в привлекателен, не в отблъскващ смисъл."

През 2001 г. авторката печели награда Фемина за романа си Rosie Carpe, а пиесата ѝ Татко трябва да яде е включена в репертоара на Комеди Франсез - Н Диай е единствената жена, удостоена приживе с тази чест. През 2009 г. романът ѝ Три силни жени е отличен с Гонкур - към момента на присъждането на наградата тиражът на книгата вече е достигнал 440 000 екземпляра, а според годишната класация на L’Express-RTL Мари Н Диай е най-четената франкофонска авторка за 2009 г.

Парадокс ЕООД
София 1164
ул. Миджур 8
paradox@paradox.bg