Физика на живата материя. Течнокристален подход

"Физика на живата материя" е ново понятие във физичната терминология. По-старо и утвърдено е понятието "биофизика". Но биофизиката от гледна точка на номенклатурата на научните специалности обикновено се разглежда като част от биологията, която прилага физични принципи, методи, модели и подходи при изследването на явлението живот. Алтернативната гледна точка на физиката е, че живата материя е специален вид кондензирано състояние на материята, което е високоорганизирано, самоорганизира се, самоподдържа се и се самовъзпроизвежда. Живата материя от обща физична гледна точка спада към един особен тип кондензирана материя, известна като мека кондензирана материя (също ново понятие във физичната терминология).

Основни физични теории за описание на структурата на живата материя са физиката на меката материя, термодинамиката и статистическата физика, физиката на течните кристали, физикохимията и физиката на полимерите. Тази книга е посветена преди всичко на приложението на физиката на течните кристали в биофизиката на мембраните. Основни обекти на този подход са лиотропните течни кристали. Лиотропното състояние на материята обхваща концентрирани разтвори на сапуни и детергенти, както и голямо многообразие от биологично активни вещества (мономери и биополимери): липиди, белтъци, нуклеинови киселини, липополизахариди и др. Този тип мека материя показва всички онези на пръв поглед удивителни, но характерни за течните кристали способности за високоспецифични реакции към най-слаби външни въздействия, които същевременно са комбинирани с относителна структурна устойчивост и възможност за възстановяване на изходната структура след отстраняване на тези въздействия. Точно тези способности правят лиотропното състояние на материята най-подходящо агрегатно състояние за живата материя (Petrov, 1999). То е и нативното състояние на най-високоорганизираната материя в природата - човешкия мозък.

АИ Проф. Марин Дринов
София 1113
ул. Академик Георги Бончев, блок 6
sales@aph.bas.bg